Червената лястовица [bg]

Рибарската кука объркваше шефа на федералния проследяващ екип, който от месеци си удряше десния заден калник. Недоволните му подчинени бяха готови в най-близко време да му дадат урок, като го натикат в колата му и го разходят три пъти по околовръстното, преди да му позволят да излезе. „Орион“ ци, наблюдаващи от фланговете, бяха по-търпеливи. Те тихомълком изучаваха маневрите на Голов, искаха да ги разберат, да ги окачествят, да потвърдят това, което всички бяха започнали да осъзнават. След като се дематериализираше, истинският курс на Голов беше оста на рибарската кука; той сочеше към финалната дестинация — и неговия агент — така директно, както водещият ъгъл на Голямата мечка сочеше към Полярната звезда.

Това всъщност беше математика. Голов щеше да бъде в безопасност, ако правеше само обичайните пет тактически обхода годишно. Но руските шпиони във вашингтонската резидентура бяха изгладнели. Те, и най-вече Голов, имаха работа, контакти, явки с източници. Резидентът имаше тежката задача да котка Лебед и трябваше да остава чист за срещите с нея. Това изискваше два или три тактически обхода седмично. Като при застаряваща филмова звезда, приемаща всяка работа, която ѝ предложат, и триковете в маршрутите на Голов ставаха все по-очевидни.

Насядали около голяма маса „Сизлър“ в предградието на Мериленд, членовете на „Орион“ се наслаждаваха на специалното меню за ранна вечеря преди старта на вечерта. Този нощ екипът беше малък, само петима, но това нямаше значение. Те всички бяха стари рок звезди.

Орест Яворский бе успял да разположи полистиренови дънери, натъпкани с електроника в снега на Фулда Гап[107], за да чуват тътена на съветските танкове. Мел Флипо бе извела своя ослепен агент от Брашов за ръка. Клио Бависото бе свирила Шопен за Тито, докато съпругът ѝ разбиваше сейфа на горния етаж. Джони Пармънт бе вербувал един виетконгски генерал в Ханой под носа на двадесетчленен екип, който го следваше по петите. А в края на масата седеше „философът“ с козя брадичка, Сократ Бърбанк, почти на осемдесет, три пъти женен и три пъти разведен, същият този Буда, който бе измислил TrapDoor, изпреварващото проследяване, който даваше командите, оставайки в сянка, и направляваше екипа.

Бърбанк беше врял и кипял в оперативната работа, нямаше нещо в сферата на вербуването и воденето на агенти или в проследяването, което той да не е правил. Малко след двадесетата си година бе извел един агент заедно със семейството му от Будапеща, покрай работещите на празен ход танкове на Площада на героите. Той бе забил сигналните огньове в обречените брегове на Залива на свинете[108]. В една преотоплена тайна квартира в Берлин пак той бе измъкнал ценна информация от оглупял от изпитата водка съветски военен генерал, държейки кофа за повръщане между краката на руснака. Дори и Бенфорд не се намесваше, когато Бърбанк ръководеше „Орион“, с восъчен молив между пръстите и ламинирана улична карта на коленете, Тулуз Лотрек, държащ радиостанция, говорещ спокойно на амебата.

През един следобед натрупващите се буреносни облаци на запад се разразиха в изумителна последователност от вихрушки и гръмотевични удари, които парализираха цял Вашингтон. Наводнените улици се покриха с изпочупени клони. Околовръстното се превърна в неподвижен пръстен и двете летища спряха полетите. Това беше най-лошата нощ за тактически обход, но и най-добрата за някого.

Голов използва трафика, за да се прикрие, докато пълзеше от посолството на юг през Джорджтаун, през реката, по Кий Бридж, и после на юг по Потомак, спирайки ту тук, ту там в Кристал Сити и в Олд Таун Александрия. Спирането в такива тропически порои е повече от некомфортно — когато Голов приключи с безцелното пазаруване в Александрия, вече бе мокър до кости. А също и екипът на ФБР, който го следваше унило по петите.

Независимо от времето, Голов се опитваше са им пробута „Маунт Върнън“ като своя крайна дестинация, използвайки лекия дълъг маршрут в тази посока. Вечерните концерти и банкети в това имение бяха много популярни и никой проследяващ екип, който беше на ниво, не би пропуснал да наводни този район, ако заекът дава дори и най-малък намек за тази посока. ФБР направи точно това, изпращайки две коли напред, оставяйки четири зад резидентна. Беше време за магията на Голов. Ходът му щеше да бъде прикрит от трафика, ФБР щеше да остане доста назад. Неговата рибарска кука беше бърз завой по детелината на Уилсън Бридж, през Потомак към Мериленд и Оксън Хил, през Форест Хейтс към Анакостия.