![Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/8/chervenata-lyastovica-bg-download.jpg)
Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
Голямата мраморна глава на Егоров блестеше, ризата му беше свежо изпрана и колосана. Той прегърна стария си приятел и му махна да сяда.
— Исках да се срещнем в тази стая, Володя, защото тук могат да включат прожекционен апарат. Тъй като сега ти ръководиш операцията, аз искам да ти покажа някои допълнителни материали. — Той вдигна дистанционното и натисна копчето. На стената се появи зърниста снимка на Натаниъл Наш, с ръце в джобовете на палтото, свит от студа, вървящ по нещо, което приличаше на московска улица. — Ти не познаваш този мъж, но той е служителят от ЦРУ Наш, водещият офицер на предателя. Беше назначен в Москва за по-малко от две години и напусна приблизително преди осемнадесет месеца.
Корчной най-напред се запита дали снимката от проследяването не е направена, докато се е връщал от някоя от техните срещи. После се зачуди дали всичко това не е просто една саркастична драма, за да захапе стръвта. Щяха ли да се отворят с трясък вратите на заседателната зала, за да пуснат хората от охраната? Дали Егоров беше толкова непочтен и неискрен, дали бе склонен да го измъчва по този начин? Не, каза си Корчной, няма нищо. Това е твоят живот, вдишвай го, заобиколи бездната, остани хладнокръвен.
— Този Наш е много ловък. С изключение на една неразбория, при която за малко не се провали, така и не можахме да установим дори и една стъпка от действията му.
Егоров спря, за да си запали цигара, и предложи пакета и на другите. Корчной отбелязваше думите, които явно потвърждаваха, че е в безопасност. Освен ако всичко това не беше сложна маневра на Егоров за отвличане на вниманието.
— Аз лично съм убеден, че предателят е в службата — каза Егоров, докато Зюганов гледаше безстрастно в образа на Наш на екрана.
Играят ли си с мен? — помисли си Корчной. Зюганов спокойно би могъл да е толкова зъл и подъл.
— Това, което казвате за службата, е предположение — избъбри Зюганов. — Едно нещо е сигурно. Американците няма да поемат такъв изключителен риск за срещи в Москва, за да ръководят източник на ниско равнище.
Кажи нещо, бъди непринуден.
— Ако и двамата сте прави, братлета — каза Корчной, — и ако той е голяма риба, и е в службата, то тогава краткият списък на кандидатите ще включва директора и теб, Ваня, дванадесетте ръководители на отдели, включително Льоша и мен.
Корчной видя киселите им физиономии. Какво правеше той!
Това беше въодушевяващо безумие.
— Това, разбира се, не означава, че не би могъл да е вашият специален асистент или секретарка, или шифровчик, или стотици други служители с индиректен достъп до папките с грамите, до документите на шефовете си и до недискретни разговори в преддверията и столовата. Чиновниците в архива виждат повече класифицирани документи на ден от нас тримата, взети заедно, за цяла седмица. — Корчной схвана по изражението на Зюганов, че той вече е пресметнал всичко това. Още хора за разпит.
Марбъл реши да спре дотук. Твърде много анализи, твърде много клишета.
Егоров смачка цигарата си.
— Ти си абсолютно прав, Володя. Има прекалено много възможности. Ние ще хванем тази сволочь, този гад, само ако получим достоверни вътрешни улики или ако хванем него или водача му на улицата. Тези две опции могат да отнемат месеци, дори години. Затова нашата трета възможност е и единствената.
— Оговоренно, съгласен, твоята племенница е най-добрият ни шанс — каза Корчной. Тази сцена беше невъобразима, невероятна, невъзможна. Потисна надигащия се налудничав кикот. Той обсъждаше как да открият шпионина, как да го изкарат от скривалището му, как да го „осветят“, как да го заловят.
Зюганов се въртеше в стола си, краката му не докосваха килима.
— А ако племенницата ви не успее в разумен срок? Може би трябва да обмислим други средства.
Егоров бързо се обърна към него:
— Категорично не. Получил съм инструкции от най-високо ниво. Никакви „активни мероприятия“ в тази операция. Ясно ли е? Зюганов се повъртя още малко с бегла усмивка на лицето си.
— Ти си прав — каза Корчной. — В историята на нашето учреждение, в историята на следвоенните разузнавателни операции никое разузнаване никога не е нанасяло преднамерено физическа вреда на офицер от противникова служба. Никога не се е правило. Това би създало истински хаос.
Зюганов продължаваше да се върти.
— Спокойно, Володя. Ако искаме да опитаме с по-груби методи, аз ще говоря с отдел F, не ти — каза Егоров със смях. Корчной видя, че десният клепач на Зюганов потрепва. — Не, аз искам елегантна операция, нюансирана, интелигентна, която ще даде бързи резултати и ще остави Главния враг да се чуди какво ги е ударило, да се чуди как така са загубили своя специален източник, да се диви науменията и хитростта на СВР.
ПАЛАЧИНКИ СИРНИКИ НА МАРБЪЛ
Направете гладко лепкаво тесто от козе сирене, яйца, захар, сол и брашно. Охладете го. Оформете малки топчета от тестото, оваляйте в брашно и ги разточете на дискове. Изпържете в стопено масло на средна температура, докато добият златист цвят. Сервирайте с квасена сметана, хайвер, пушена риба или конфитюр.
30
Корчной и Доминика седяха в малката дневна в апартамента на генерала. Възрастният мъж съзерцаваше нейната вълнуваща красота и забеляза как плавно се движи, как върви с изправен гръб, как очите ѝ следят неговите. Колкото повече време прекарваше с нея, толкова повече се убеждаваше, че изборът му е правилен. Сега трябваше да я вербува. Тази вечер щеше да бъде трудна.
Външно тя беше неемоционална, овладяна, концентрирана. Но в общуването ѝ, в жестовете ѝ, дори в уважението ѝ към него Корчной виждаше гняв и решителност. Тя никога не бе споменавала за Школата за лястовички, но той тихомълком бе открил повечето от фактите, също както бе направил и с разследването ѝ в Лефортово.
Ясно му беше, че тя крие нещо. Ежедневно заявяваше готовността си да започне операцията срещу американеца. Но тембърът на гласа ѝ, наклонът на главата ѝ даваха на Корчной основание да подозира, че контактът на Доминика с Наш в Хелзинки е създал вътрешно напрежение, симпатии, може би дори чувства към него. Скоро щеше да открие.
Те бяха започнали работа по „Проекта Наш“, както той го наричаше. В тъмния му кабинет със спуснати щори генералът цъкаше с дистанционното и снимките на Наш се прожектираха на бялата стена. С ъгълчето на окото си Корчной видя, че тя поема дълбоко дъх. Отстрани можеше да види, че и ноздрите ѝ потрепват. Той продължи безжалостно и детайлно да описва какво знае СВР за Наш, резюмирайки нейните собствени доклади от Хелзинки, като през цялото време внимателно я наблюдаваше и претегляше вътрешната ѝ резервираност.
После изключи прожектора и я погледна твърдо. Мисията щеше да бъде по-сложна от тази в Хелзинки, каза ѝ той. Доминика ще трябва да пътува извън Русия и с цел придаване на правдоподобност на задграничните ѝ пътувания тя щеше да бъде преназначена в куриерската служба на отдел ОТ на СВР. Трябваше да оперира сама, и то на Запад. Трябваше да се сближи с младия американец и да го съблазни, за да идентифицира онзи крыса, плъха. Можеше ли да го направи? Черните ѝ очи блеснаха, затрепкаха. Емоция. Вътрешно напрежение.
За Доминика беше сериозно предизвикателство да гледа образа на Наш на екрана. Дали генералът долавяше вълнението ѝ? Докога щеше да продължава да го мами? Дали той не беше разбрал нещо?
Тази вечер Егоров бе поканил Доминика в апартамента си. Щеше да приготви простичка вечеря, определено неруска паста, в чест на тяхното предстоящо пътуване за Рим, и щяха да продължат да обсъждат операцията. Нямаше и намек за нещо неуместно. Генерал Корчной беше изискан висш офицер, шпионин ветеран, а не грубый человек, простак. Те пътуваха с метрото, слязоха на „Строгино“ в Четвърти район и повървяха през широкия горист парк до Москва река. Блокът на Корчной беше третият от петте еднакви постройки, високи цилиндри в редица, набраздени като захарни пръчки от ръждясалите рамки на прозорците. Апартаментът му беше на дванадесетия етаж и сумрачният асансьор ръмжеше силно, докато ги отнасяше нагоре.