Червената лястовица [bg]

— И все пак нещо ти се е случило в Хелзинки — каза Корчной, зает с приготвянето на вечерята на кухненския плот. — Можеш ли да ми разкажеш за това?

Тя се поколеба, събирайки мислите си, докато го гледаше как кълца домати, чесън и лук и ги сотира в горещ зехтин. Удивительно, забележително, той знае как се готвят италиански ястия, помисли си тя. Кухнята мигом се изпълни с аромат.

— Американският доброволец, за когото помагах — каза тя, пресушавайки чашата си, — беше арестуван минути след предаването на документа. Резидентът беше единственият друг човек, който знаеше за срещата. Те не можаха да разберат как се е случило. Обикновено подозират най-лошото, в този случай, че информацията към американците е изтекла от мен.

Корчной ѝ наля още една чаша вино.

— Но накрая стигнаха до заключението, че не съм била аз — каза тя простичко, приключвайки въпроса, защото не искаше да говори повече за това, не искаше да продължава да го лъже.

— Да. Но аз имам предвид, че нещо друго ти се е случило в Хелзинки — каза бавно Корчной. — Прочетох докладите ти. Въпреки доста честите срещи с Наш налице е много малък реален прогрес с него.

Доминика чу тона в гласа му, подсказващ, че той явно обмисля подбора на думите си. Внимавай, помисли си тя, той тъкмо започва.

— Да, така е — каза Доминика безлично безразлично. — Той не проявяваше интерес, избягваше продължителни контакти. Голяма борба беше да го накарам да излезе с мен.

Можеше ли той да чуе лъжата?

— Странно. Жена с твоята красота. И млад мъж, атрактивен, сам, офицер от разузнаването, живеещ в чужда страна… — Корчной остави мисълта да заглъхне постепенно. Доматеният сос бълбукаше.

Доминика гледаше как генералът пръсна малко балсамов оцет в тигана, разбърка соса и започна да къса листенца босилек вътре. Ореолът му стана още по-ярък. Тя мълчеше, наблюдавайки как ръцете му късат листенцата от стеблото.

Той вдигна поглед към нея. Нито Бенфорд, нито Нейт му бяха казали, че ЦРУ я е вербувало във Финландия, но той разбра, че това е отговорът. Я да бутнем чашата!

— До този момент си имала невероятен късмет, мило момиче — каза меко Корчной. — Дори и сега, след като Съветския съюз вече го няма, това чудовище, този звяр все още е точно под повърхността.

Доминика почувства истинска тревога, усещаше, че той я подвежда. В крайна сметка явно не беше успяла да го надхитри. Той подозираше, не, този стар фокусник, този илюзионист знаеше. Ако излъжеше, ако продължеше да му показва неуважение, той можеше да я извади от операцията, да я изрита от отдела. Ако поставеше живота си в ръцете му и признаеше всичко, защо да не я докладва незабавно? Лефортово щеше да бъде детинска игра в сравнение с това, което щяха да ѝ направят след това. Защитавай се, каза си тя, пази се.

— Знам за чудовището — каза тя надменно. — Спах в подземията на Лефортово. Насилиха ме да изкарам Държавна школа № 4, Школата за лястовички. Наблюдавах ги, докато убиваха един мъж с тел, почти му отрязаха главата. Моята приятелка Марта изчезна в Хелзинки. Казаха, че е дезертирала, но аз си знам истината. — Тя осъзна, че гласът ѝ кънти в малката кухня.

Много бързо вдигна пара, помисли си Корчной. Още мъничко, каза си той.

— А младия американец, Наш, ти харесваше ли го? — попита я той.

— Предполагам — каза Доминика. — Той беше забавен, вежлив и приятен. Дори не подозирах, че американците са такива. Боже мой, казах вежлив? Тя реши, че това звучи идиотски. Той все още гледаше в нея, излъчващ пурпур, но и хладнокръвно спокойствие.

Чувстваше се като птица, неспособна да мръдне, гледаща смарагдовозелена змия, която се плъзга нагоре по клоните към гнездото ѝ.

— Останах с впечатлението, че ти познаваш този млад мъж доста по-добре от това, което си написала в докладите си по време на назначението ти в Хелзинки. — каза Корчной. Той спря и разбърка бавно соса — единствения звук в кухнята. Гласът му беше много мек. Щеше да опита. — Как точно те вербуваха?

Доминика застина. Тя погледна към него. Отвори уста, но не успя да проговори. Ето го момента, в който рискът, опасността, дефиниращи тайния ѝ живот, достигнаха до кулминация. Това беше по-голямо изпитание от зверовете в Лефортово. Ръцете ѝ трепереха, докато оставяше винената си чаша. Корчной разбъркваше соса, кухнята се изпълваше с уголемяващия се пурпурен балон около главата му, тя усещаше неговата непреодолима воля. Защити се, само ти можеш да се спасиш, излез оттук!