Игри за милиарди [bg]

Уолтърс държеше слушалката, залепена за ухото си. Постепенно с всяка дума, която чуваше, по лицето му се разливаше широка усмивка.

— Аха, добре — каза той накрая. После добави: — Виж какво, не можем да ти се отблагодарим достатъчно.

След още една пауза добави:

— Не, това не значи, че смятаме да ти предложим допълнителен бонус.

Затвори очи и без да гледа, остави слушалката. В ъгъла на кабинета имаше маса. На нея бяха сложени шест кофи с лед и достатъчно шампанско „Дом Периньон“, за да упои стадо коне. Всички погледи бяха вперени очаквателно в Уолтърс.

Най-накрая той отвори очи много бавно и прошепна:

— Отваряйте шампанското!

Последва силен радостен вик и втурване към масата в ъгъла. През следващите трийсет секунди се чуваше само пукане на тапи. След петнайсет минути шумни наздравици и поздравления групата започна да се разотива. Момчетата от отдела по изкупуванията трябваше да се връщат долу, за да продължат вечното издирване на нови цели, нови изкупувания, нови начини за увеличаване на богатството на гиганта, известен като Капитол Груп.

Джак и Белуедър останаха само с Уолтърс. Мич беше качил крака на бюрото си и пиеше шампанско направо от бутилката, като че ли беше противопожарен маркуч. Ризата му отпред беше подгизнала, гълташе лакомо. След малко отдели бутилката от устата си, колкото да попита Белуедър:

— Да си спомняш някога сделка да е минавала толкова брилянтно?

— Не, никога. От замисъл до законодателство — само за два месеца. Сигурен съм, че е рекорд. Колко каза Ърл, че са отпуснали?

— Това ще ти хареса.

— Казвай.

— Поискахме шестнайсет милиарда, разпределени за две години.

— Знам. Аз ги поисках.

— Ърл е добавил още четири милиарда на своя глава.

— Двайсет милиарда! — изпъшка Белуедър, неспособен да повярва. Двайсет! Капитол Груп бяха сключвали забележителни сделки през годините, но нищо, което би могло да се сравни със сегашната.

Джак, който все още пиеше първата си чаша шампанско, се намеси във взаимните поздравления и заяви с искрено възхищение:

— Трябва да призная, че и през ум не ми е минавало, че това може да стане толкова бързо.

— Дошъл си където трябва — похвали се Уолтърс. — Не ти ли го казахме още в началото?

— Не съм се съмнявал. Просто си мислех… — Джак сви рамене и не довърши.

Уолтърс отвори нова бутилка и настоя:

— Какво си мислеше?

— Най-напред, че ще има повече изпитания на полимера.

— Вече имаше. — Тапата пукна и пяната потече в скута на Уолтърс. — Нали ни даде резултатите. Забрави ли?

— Да, но тези изпитания са правени от частна фирма, а не от представители на Министерството на отбраната.

— И какво от това? — Уолтърс се наведе напред и напълни чашата си с шампанско. Половината се разля по бюрото. Победата и виното го бяха замаяли доста.

— Изпитанията са проведени в Ирак в реални, автентични условия. Водим война и времето определено е основен фактор. Шефът на отдела за проучване и внедряване към Пентагона, който отговаря и за изпитанията и оценяването, присъства на демонстрацията, която организирахме в Белвоар, така че видя резултатите със собствените си очи.