Шадоу стрийт 77 [bg]

— Аз напълно я приемам — заяви Една.

— Мисълта ми е — продължи Игнис, — че вероятността всички двайсет универсални константи да са такива, каквито са, е толкова малка, че за да обяснят живота във вселената ни без наличието на творец, някои физици правят предположения за съществуването на безброй вселени освен нашата. Ако между трилиони и трилиони вселени има само една — нашата — с тези двайсет константи в точна пропорция за поддържането на ред и живот, тогава е по-вероятно да сме продукт на случайността, отколкото да сме създадени.

Игнис отмахна тази теория с пренебрежителен жест, сякаш беше досадна муха, и продължи:

— Независимо от убежденията ви, да мислите, че сме попаднали в паралелен свят, е просто загуба на време. Това е нашата вселена, нашата Земя, но в далечното бъдеще. Нещата, на които някои от вас са станали свидетели, неземният пейзаж, който всички виждаме през прозорците, са продукт на стотици хиляди години еволюция или резултат от някаква невъобразима катастрофа, довела до световни промени само за няколко века.

— Този „Пендълтън“ е в окаяно състояние — отбеляза Марта Къп, — но не е бил тук в продължение на няколко века, със сигурност не и стотици хиляди години.

— Града го няма — припомни й Игнис. — Цял метрополис не може да се срине, да се разруши и да обрасне с трева за няколко десетки години.

— Защо „Пендълтън“ е оцелял, а нищо друго не е? — попита Бейли Хоукс. Той посочи към седем от дванайсетте бронзови аплика, очевидно монтирани след като апартаментът на сестрите Къп е бил продаден на нов собственик, които още светеха. — Откъде идва електричеството? И защо тези крушки още работят след векове? Има ли хора в това бъдеще? Ако е така, къде са те? Ако няма хора… кой произвежда електрическата енергия?

Спогледаха се, но никой не предложи обяснение.

Тогава Туайла заговори:

— Не сме тук за постоянно, нали? Не може да сме. Трябва да има път към дома.

— Не можем да отворим вратата към дома по собствена воля — обясни доктор Игнис, — както не сме отворили тази, която ни доведе тук. Това ще се случи, когато условията са правилни.

— Какви условия? — попита Туайла.

Доктор Игнис поклати глава.

— Не знам.

Туайла продължи:

— А защо само хората успяват… да се прехвърлят?

— Хората и котките — уточни Една, когато две прекрасни синьо-черни създания пристъпиха боязливо от другата стая. Тя гушна едното, но сестра й не искаше да остави пистолета, за да погали другото, така че доктор Игнис го вдигна от пода.