Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 134
Перейти на страницу:

На всеки шест седмици самолет C-130 от американските военновъздушни сили се приземяваше на малко летище в околностите на Букурещ. Самолетът докарваше храна и луксозни неща, които не можеха да се намерят в Букурещ и които членовете на американското посолство си поръчваха чрез военния комисар във Франкфурт.

Една сутрин, докато Мери и Майк Слейд си пиеха кафето, Майк каза:

— Днес пристига нашият комисарски самолет. Защо не дойдете с мен до летището?

Мери понечи да откаже. Имаше прекалено много работа, а и това й се струваше съвсем излишно. Но все пак Майк Слейд не беше човек, който обича да си губи времето. Любопитството й надделя.

— Добре.

По пътя за летището обсъждаха различни служебни въпроси, които трябваше да се решават. Разговорът вървеше сухо и вяло.

Когато пристигнаха, въоръжен сержант от охраната отвори една врата, за да мине лимузината. Десет минути по-късно видяха как се приземи въпросният C-130.

Зад оградата покрай летището се бяха събрали стотици румънци. Те гледаха с гладни очи как екипажът разтоварва самолета.

— Какво правят тези хора тук?

— Мечтаят. Гледат неща, някои от които никога не ще могат да си купят. Знаят, че получаваме качествено месо, сапун и парфюми. Винаги когато самолетът се приземява, тук има тълпа. Информацията като че ли се предава по някаква загадъчна жица под земята.

Мери огледа алчните лица зад оградата.

— Но това е невероятно!

— Този самолет за тях е символ. Той не е просто товарен самолет, той е символ на една свободна държава, която се грижи за своите граждани.

Мери се обърна и го погледна.

— Защо ме доведохте тук?

— Защото не искам президентът Йонеску да ви замае главата. Това тук е истинската Румъния.

Всяка сутрин, когато Мери идваше на работа, пред вратата на консулския отдел на посолството чакаха дълги опашки от хора. По-рано просто си мислеше, че проблемите на тези хора са нищожни и те се надяват, че консулът ще ги разреши. Но тази сутрин тя се приближи до прозореца, за да ги разгледа по-добре, и изражението на лицата им я накара да отиде в кабинета на Майк.

— Какви са всички тези хора на опашката отвън?

Майк се приближи с нея до прозореца.

— Повечето от тях са румънски евреи. Чакат, за да подадат молби за визи.

— Но нали в Букурещ има посолство на Израел? Защо не отидат там?

— Поради две причини — започна да й обяснява Майк. — Първо, те смятат, че правителството на Съединените щати има по-големи възможности, отколкото израелското, да им помогне да отидат в Израел. И второ, мислят си, че ако дойдат при нас, възможностите на румънските служби за сигурност да разберат истинските им намерения са ограничени. Разбира се, грешат. — И той посочи навън. — В онзи блок точно срещу посолството има няколко апартамента, пълни с техни агенти и всякаква фотографска техника, с която снимат всеки, който влиза и излиза от посолството.

— Но това е ужасно!

— Това е тяхната игра. Когато някое еврейско семейство поиска виза за емиграция, всички загубват разрешителното си за работа и ги изхвърлят от апартаментите им. Инструктират съседите да не им оказват никаква помощ. След това хората трябва да чакат три-четири години, преди правителството да им отговори дали ще получат документи за излизане, но отговорът обикновено е „не“.

— Не можем ли да направим нещо за тях?

— Непрекъснато правим опити, но на Йонеску му харесва да си играе на „котка и мишка“ с евреите. Малцина са тези, на които разрешават да напуснат страната.

Мери отново погледна лицата на хората отвън — по тях се четеше дълбока безнадеждност.

— Трябва да има някакъв начин — каза тя.

— Не се разстройвайте — посъветва я Майк.

Разликата в часовото време между двете страни се оказа много изтощителна за Мери. Когато във Вашингтон беше ден, в Букурещ беше полунощ и сънят на Мери постоянно бе прекъсван от пристигащи телеграми и телефонни обаждания в три или четири часа през нощта. Всеки път, когато пристигнеше някоя нощна телеграма, дежурният в посолството се обаждаше на дежурния в резиденцията, а той на свой ред изпращаше някой подчинен, за да събуди Мери. След като се разсънеше, тя не можеше вече да заспи до сутринта.

Тук е доста вълнуващо, Едуард. Аз все още си мисля, че наистина мога да променя нещо. Както и да е, поне се опитвам. Не бих понесла да се проваля. Всички разчитат на мене. Как ми се иска сега да си до мен и да ми кажеш: „Можеш да го направиш, мое голямо момиче“. Толкова много ми липсваш. Чуваш ли ме, Едуард? Дали не си някъде наоколо, без да мога да те виждам? Понякога това, че не знам отговора на този въпрос, ме подлудява.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)