Жив или мъртъв [bg]

— Е, поне в тази общност.

Олдън поведе госта си към кабинета, без да покани Чавес.

— Тъкмо прочетох досието ви.

„За петнадесет минути ли?“ — учуди се Кларк и реши, че онзи сигурно е учил скоростно четене.

— Надявам се, че ви се е сторило интересно.

— Колоритно. Извеждането на семейството на Герасимов от Русия е голямо постижение. А и мисията в Токио под руско прикритие… впечатляващо. Бивш тюлен… Виждам, че президентът Райън ви е дал медала на честта. Двадесет и девет години в Управлението. Интересно досие — каза Олдън и покани Кларк с жест да седне на стол, по-малък от неговия и направен да е неудобен.

„Силови игри“ — помисли Кларк.

— Изпълнявах възложените ми работи според силите си и успях да оцелея.

— Мисиите ви са преминавали често във физически действия.

Кларк сви рамене, без да отговори.

— Сега се стараем да избягваме тези неща — отбеляза Олдън.

— Стараех се да ги избягвам и тогава. И най-добрите планове се объркват.

— Знаете ли, Джим Гриър е оставил доста дълъг документ с обяснение как сте привлекли вниманието на Управлението.

— Адмирал Гриър беше много фин и почтен човек — отбеляза Джон, като незабавно застана нащрек, защото не знаеше какво може да има в този документ. Джеймс Гриър обичаше да пише. Дори и той имаше слабости. Като всеки друг.

— Пак той е открил Джак Райън, нали?

— Както и много други.

— И аз разбрах така.

— Извинете, сър, вие проучвания ли правите?

— Не точно, но бих искал да знам с кого говоря. Вие също сте вербували хора. Например Чавес.

— Той е добър офицер. Дори и ако не броим онова, което правихме в Англия, Динг се е отзовавал винаги на повика на страната си. Освен това завърши и образованието си.

— О, да, магистратурата в, Джордж Мейсън“, нали така?

— Точно така.

— И той преминава към физически действия като вас. Не е точно полеви служител в смисъла, който повечето хора влагат в този термин.

— Не можем всички да бъдем Ед Фоли или Мери Пат.

— И те имат колоритни досиета, но опитваме да се разграничим от тях с развитието на света.

— Развива ли се?

— Ами да. Светът се промени. А задачата в Румъния, която двамата с Чавес сте изпълнили, трябва да е била много вълнуваща.

— Може да се каже. Човек не се озовава често в чужда страна насред революция, но си свършихме работата, преди да се измъкнем оттам.

— Убили сте обекта — каза Олдън с известна неприязън.

— Онзи си го търсеше — отвърна Кларк, без да сваля очи от лицето на Олдън.

— Това е против закона.

— Аз не съм адвокат, сър.

А и заповедите, дори от президента, нямаха силата на писаните или конституционните закони. Джон осъзна, че този е истински бюрократ. Щом не е написано, значи не е истина, и ако не е с подпис, значи е неправилно.

— Когато някой насочи заредено оръжие към вас — отвърна Кларк, — е малко късно за официални преговори.

— А вие опитвате ли да избягвате такива ситуации?

— Да.

Кларк се замисли, че е по-добре да застреляш копелетата в гръб и когато са невъоръжени, но невинаги имаше тази възможност. Когато е въпрос на живот и смърт, идеята за честен бой излита през прозореца.