Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Жив или мъртъв [bg]
Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жив или мъртъв [bg]

Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:

Том Кланси, всепризнатият майстор на международните интриги и напрегнатия екшън, се завръща в света, който познава по-добре от всеки друг: свят на хаос, попаднал под кръстосания огън на политика и власт и докаран до ръба на унищожението от зли хора. Наричат го Колежа. Създаден е тайно през мандата на президента Джак Райън с единствената цел да издирва, открива и елиминира терористите и техните покровители. Специалистът по разузнаването Джак Райън-младши и сънародниците му в Колежа водят своята тиха война във всяко кътче на света. И сега с двама от най-близките съюзници на баща му, бойци за черни операции, Колежа се изправя срещу най-големия си враг — садистичния убиец, познат като Емира. Той е „мозъкът“ на безброй ужасяващи атентати и убягва на всички правораздавателни служби по света, но в Колежа са решени да променят това. Най-голямата катастрофа обаче предстои, защото Емира замисля мащабен еднократен удар, който да унищожи сърцето на Америка — освен ако Колежа не го залови. Жив или мъртъв.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 265
Перейти на страницу:

Но добрата новина беше, че още не е умрял. И можеше да се надява на почетно пенсиониране и може би да публикува автобиографията си, ако Ленгли му позволи. Нямаше голяма вероятност. Знаеше много неща, които не бива да се знаят, а и бе направил някои неща, които не са за правене, макар че тогава животът му зависеше от тях. Подобни работи не изглеждаха смислени за хората зад бюрата в щаба, но пък през повечето време работата им включваше търсене на места за паркиране и поръчване на любимия десерт в кафенето.

През прозореца виждаше Вашингтон — сградата на Капитолийския хълм, мемориала на Линкълн, както и мраморния обелиск на Джордж Вашингтон с изключително грозните сгради на различните министерства.

Джон Терънс Кларк гледаше на града като място, пълно само с щабари, за които реалността е папка с правилно попълнени документи и ако за тази цел някой трябва да пролива кръвта си… е, към този въпрос проявяваха само далечен интерес. Стотици хиляди щабари. Повечето от тях имаха съпруги или съпрузи и деца, но дори и така се затрудняваше да мисли за тях с друго освен антипатия, а и понякога с истинска омраза. Но и те, и той имаха своя свят. Световете им може и да се припокриваха, обаче никога не се срещаха.

— Радваш ли се, че се върна, Джо? — запита Санди.

— Да, в известен смисъл. — Промяната беше трудна, но неизбежна. А как ще тръгне животът му оттук нататък… времето ще покаже.

* * *

Следващата сутрин Кларк слезе от шосе „Джордж Вашингтон“, сви наляво и премина през портала, където въоръжената охрана откри номера му в своя списък с непознати, които е „окей да допуснат“. Позволиха му да паркира в зоната за посетители малко вляво пред големия навес.

— Е, след колко ли време ще ни кажат да си търсим нова работа, Джон? — запита Доминго. — Давам им четиридесет минути. Сигурен съм, че ще се отнесат учтиво.

След тази оценка двамата излязоха от взетия под наем шевролет и отидоха до предната врата, където ги посрещна един непознат служител от охраната.

— Господин Кларк, господин Чавес. Казвам се Пит Саймънс. Добре дошли у дома.

— И ние се радваме, че сме тук — отговори Джон. — А вие сте…?

— Аз съм служител от охраната и чакам назначение. Излязох от Фермата преди два месеца.

— Кой ви е обучавал?

— Макс Дюпон.

— Мак още ли не се е пенсионирал? Свестен мъж.

— Добър учител е. Разказа ни някои неща за вас двамата, а и съм гледал ваш филм за обучение от 2002 г.

— Спомням си — обади се Чавес. — Казваше се „Разклатено, не разбъркано“. — Той се засмя.

— Аз не пия мартини, Доминго, забрави ли?

— Пък и не изглеждаш така добре като Шон Конъри. И какво научихте от филма, Саймънс?

— Оставяй си вратички и не ходи по средата на улицата.

Всъщност това бяха два добри урока за всеки шпионин.

— И с кого имаме среща? — запита Кларк.

— Помощникът на заместник-директора Чарлс Съмнър Олдън.

— По политическа линия ли е назначен?

— Да. От школата на Кенеди. Завършил е Харвард. Достатъчно приятелски се държи, но понякога се чудя дали одобрява това, което правим тук.

— А какво ли правят Ед и Мери Пат.

— Ед се пенсионира — отговори Саймънс. — Чувам, че работи върху книга. Мери Пат е в Националния център за борба с тероризма. Истинска пушка е.

— Най-добрият оперативен работник, когото познавам — каза Кларк. — Винаги можеш да й вярваш.

— Направо да се чуди човек защо президентът Кийлти не ги е оставил — отбеляза Чавес.

„Кофти въпрос“ — каза си Кларк и тръгна към будката на охраната, като запита:

— Как е бойният дух?

Саймънс уреди преминаването им през контролния пункт, като махна с ръка на въоръжения войник до портала.

— И по-добре е бил. Много от хората тъпчат на място. Уж засилват разузнаването, но моят клас се оказа последният, преминал през Фермата от доста време насам, а и никой от нас не получи назначение на терен.

— А ти какъв си бил?

— Полицай. От Бостън. Наеха ме по линията на „План синьо“. Аз съм завършил Бостънския университет, а не Харвардския. Знам езици.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 265
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)