Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Но добрата новина беше, че още не е умрял. И можеше да се надява на почетно пенсиониране и може би да публикува автобиографията си, ако Ленгли му позволи. Нямаше голяма вероятност. Знаеше много неща, които не бива да се знаят, а и бе направил някои неща, които не са за правене, макар че тогава животът му зависеше от тях. Подобни работи не изглеждаха смислени за хората зад бюрата в щаба, но пък през повечето време работата им включваше търсене на места за паркиране и поръчване на любимия десерт в кафенето.
През прозореца виждаше Вашингтон — сградата на Капитолийския хълм, мемориала на Линкълн, както и мраморния обелиск на Джордж Вашингтон с изключително грозните сгради на различните министерства.
Джон Терънс Кларк гледаше на града като място, пълно само с щабари, за които реалността е папка с правилно попълнени документи и ако за тази цел някой трябва да пролива кръвта си… е, към този въпрос проявяваха само далечен интерес. Стотици хиляди щабари. Повечето от тях имаха съпруги или съпрузи и деца, но дори и така се затрудняваше да мисли за тях с друго освен антипатия, а и понякога с истинска омраза. Но и те, и той имаха своя свят. Световете им може и да се припокриваха, обаче никога не се срещаха.
— Радваш ли се, че се върна, Джо? — запита Санди.
— Да, в известен смисъл. — Промяната беше трудна, но неизбежна. А как ще тръгне животът му оттук нататък… времето ще покаже.
Следващата сутрин Кларк слезе от шосе „Джордж Вашингтон“, сви наляво и премина през портала, където въоръжената охрана откри номера му в своя списък с непознати, които е „окей да допуснат“. Позволиха му да паркира в зоната за посетители малко вляво пред големия навес.
— Е, след колко ли време ще ни кажат да си търсим нова работа, Джон? — запита Доминго. — Давам им четиридесет минути. Сигурен съм, че ще се отнесат учтиво.
След тази оценка двамата излязоха от взетия под наем шевролет и отидоха до предната врата, където ги посрещна един непознат служител от охраната.
— Господин Кларк, господин Чавес. Казвам се Пит Саймънс. Добре дошли у дома.
— И ние се радваме, че сме тук — отговори Джон. — А вие сте…?
— Аз съм служител от охраната и чакам назначение. Излязох от Фермата преди два месеца.
— Кой ви е обучавал?
— Макс Дюпон.
— Мак още ли не се е пенсионирал? Свестен мъж.
— Добър учител е. Разказа ни някои неща за вас двамата, а и съм гледал ваш филм за обучение от 2002 г.
— Спомням си — обади се Чавес. — Казваше се „Разклатено, не разбъркано“. — Той се засмя.
— Аз не пия мартини, Доминго, забрави ли?
— Пък и не изглеждаш така добре като Шон Конъри. И какво научихте от филма, Саймънс?
— Оставяй си вратички и не ходи по средата на улицата.
Всъщност това бяха два добри урока за всеки шпионин.
— И с кого имаме среща? — запита Кларк.
— Помощникът на заместник-директора Чарлс Съмнър Олдън.
— По политическа линия ли е назначен?
— Да. От школата на Кенеди. Завършил е Харвард. Достатъчно приятелски се държи, но понякога се чудя дали одобрява това, което правим тук.
— А какво ли правят Ед и Мери Пат.
— Ед се пенсионира — отговори Саймънс. — Чувам, че работи върху книга. Мери Пат е в Националния център за борба с тероризма. Истинска пушка е.
— Най-добрият оперативен работник, когото познавам — каза Кларк. — Винаги можеш да й вярваш.
— Направо да се чуди човек защо президентът Кийлти не ги е оставил — отбеляза Чавес.
„Кофти въпрос“ — каза си Кларк и тръгна към будката на охраната, като запита:
— Как е бойният дух?
Саймънс уреди преминаването им през контролния пункт, като махна с ръка на въоръжения войник до портала.
— И по-добре е бил. Много от хората тъпчат на място. Уж засилват разузнаването, но моят клас се оказа последният, преминал през Фермата от доста време насам, а и никой от нас не получи назначение на терен.
— А ти какъв си бил?
— Полицай. От Бостън. Наеха ме по линията на „План синьо“. Аз съм завършил Бостънския университет, а не Харвардския. Знам езици.