Жив или мъртъв [bg]

— Има други начини да се справим с подобни неща. Номерът е да знаеш какво става предварително и да насърчаваш хората да тръгнат по друг път, ако искат да привлекат вниманието ни.

— И как точно се прави това — на теория, разбира се?

— Този въпрос го решаваме тук, на седмия етаж, конкретно за всеки случай.

— На терен подобни въпроси невинаги ви кацат в скута по начин, който да позволява справка с щаба. Човек трябва да се доверява на инициативата на хората си и да ги подкрепя, когато действат интелигентно. Бил съм там. На терен става доста самотно, ако нямаш вяра в хората зад себе си, особено ако ви делят пет хиляди мили.

— Инициативата върши добра работа на кино, но не и в реалния свят.

Кларк понечи да го пита кога за последен път е бил на терен, но се въздържа. Не се намираше тук за спорове или дебати. Тук беше само за да чуе гласа на Бог, предаден от задника на този бюрократ. Тези неща не бяха новост в Управлението — с помощта на Джеймс Гриър успя да се измъкне от принудително пенсиониране през 70-те години и се прочу с работата си по „специални“ мисии в Съветския съюз. Приятни времена бяха онези, когато имаше враг, в когото всички вярват.

— Значи изхвърчам?

— Ще се пенсионирате с почести и с благодарността на нацията, на която служихте толкова добре с опасност за живота си. Знаете ли, като чета досието ви, се чудя защо не ви сложат звезда и на стената в преддверието.

Олдън говореше за бялата мраморна стена със златни звезди в памет на офицерите, загинали в служба на ЦРУ.

Книгата, която посочваше имената им — тя лежеше във витрина от месинг и стъкло, — имаше много празни места само с дати, защото самите имена бяха секретни дори и петдесет години по-късно. Най-вероятно Олдън се качваше в директорския асансьор от охранявания паркинг под сградата и следователно не му се налагаше да гледа тази стена, а дори и да минава край нея.

— Ами Чавес?

— Както ви казах, той може да се пенсионира след десет седмици, ако броим стажа му в армията. Ще се пенсионира с пълни привилегии, разбира се. А ако настоява, може да стане инструктор във Фермата за година-две, преди да го изпратим в Африка.

— Защо Африка?

— Там стават разни неща — достатъчно неща, за да ни е интересно.

Да бе. Да го изпратят в Ангола, където някой бивш партизанин ще вземе испанския му акцент за португалски и ще го очисти. Не че Олдън щеше да го е грижа за това. Тези по-добри и благородни хора не се тревожеха много за индивида. Твърде силно се интересуваха от голямата картина, като натрапваха тъпите си идеи на света. Политиците често допускаха тази грешка.

Кларк каза:

— Е, негова работа, а и предполагам, че след двадесет и девет години съм стигнал края и трябва да се пенсионирам, нали?

— Да — съгласи се Олдън с усмивка, толкова истинска, колкото тази на човек, успял да пробута някой „Форд Пинто“ от 1971 година.