Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Зад главата на министъра имаше лавица с книги за пчели. Смайли си спомни, че те бяха страст на Мендъл — той наричаше „екзотични“ всички пчели, които не бяха от Съри. Министърът беше още млад, с мрачна брадичка, която изглеждаше, като че ли е била фрасната в някоя непристойна свада. Най-отгоре на темето имаше плешивина, която му придаваше незаслужено зрял вид, и говореше с ужасен итънски акцент.

— Добре, сега какво правим? — Уменията му да води разговор бяха като на уличен гамен.

— Ами най-напред ми се струва, че ще трябва да прекъснете преговорите, които напоследък водите с американците. Имам предвид безименния таен анекс, който пазите в сейфа си — каза Смайли, — отнасящ се за по-нататъшното използване на материали от „Черна магия“.

— Нищо не знам за това — каза министърът.

— Разбира се, мотивите са ми ясни; голямо изкушение е да бръкнеш в меда на онази огромна американска служба и разбирам довода в замяна да им се предостави „Черна магия“.

— И какви са обратните доводи? — попита министърът, сякаш говореше с някой борсов брокер.

— Ако къртицата Джералд съществува… — започна Смайли. От всичките й братовчеди, беше казала веднъж Ан с гордост, единствено Майлс Съркум нямаше нито една положителна черта. За първи път Смайли наистина повярва, че е права. Чувстваше се не само идиотски, но и мислите му бяха несвързани. — Ако къртицата съществува, каквото мнение, предполагам, споделяме всички… — Той изчака, но никой не оспори думите му. — Ако къртицата съществува — повтори той, — не само Циркът ще спечели от американската сделка. Центърът в Москва също ще има полза, защото ще получат от къртицата всичко, което купите от американците.

В изблик на раздразнение министърът плесна с ръка по масата на Мендъл, оставяйки влажен отпечатък върху лакираната повърхност.