Игри на злото [bg]

Че как иначе, помисли си Алекс. Доктор Натаниъл Прайс беше специализант тук, а „приятелството“ им с Алекс датираше още от студентските им години, когато Алекс беше узнала за хомосексуалната връзка на Натаниъл с един от преподавателите. По онова време тя нямаше полза от тайната му, а и не беше склонна към безпричинна злоба. За да използва информацията, трябваше да има изгода от това: най-малкото да се позабавлява от предизвиканите последствия. По време на следването от тайната на Прайс не можеше да бъде извлечено нищо: просто поредното чудо за три дни, което бързо-бързо щеше да потъне във водовъртежа на университетските клюки. Сега обаче простъпката му означаваше много. Особено за съпругата му и за трите му дъщери.

За щастие на Алекс въобще не й се наложи да го изнудва открито. Заплахата протече някак невидимо по телефонната връзка. За него беше достатъчно, че тя знае, и интуицията му — в която Алекс не се съмняваше — му подсказа, че не се ли подчини, ще бъде разобличен безмилостно. Със сигурност и до днес поддържаше тайно хомосексуални връзки. Алекс си отбеляза на ум да провери. Малко допълнителни амуниции нямаше да навредят!

— Много мило от ваша страна, Хелън — отвърна тя с усмивка и топло стисна протегнатата ръка. Грозните, дебели хора винаги се радваха на вниманието на слабите и красивите.

Хелън я поведе от фоайето през къс коридор, сви наляво и я покани в малък спретнат кабинет.

— Заповядайте, седнете.

Алекс седна. Помещението беше тесничко, функционално, а прозорецът гледаше към богато украсения фонтан пред източната фасада на сградата. Муцуната на делфина отгоре му изглеждаше така, сякаш не беше пръскала вода поне от петдесет години.

— От двайсет и две години съм главна сестра тук, така че, ако мога да ви бъда полезна с нещо, просто попитайте.

Алекс се облегна назад.

— Не знам доколко ви е осведомил доктор Прайс…

— Каза ми, че в момента работите върху подобен случай и всяка допълнителна информация ще ви бъде от помощ.

Алекс кимна с престорено съжаление.

— Сама разбирате, че не мога да навлизам в подробности, но, ако ми разкажете за Патриша Стоун и ми осигурите кратка среща с нея, това би ми помогнало да лекувам пациента си значително по-ефективно.

Хелън очевидно беше готова да споделя всякаква информация.

— Добре, тогава ще ви поразкажа, а ако ви хрумне въпрос, просто ме прекъснете.

Алекс извади бележника си. Хелън отпи от кутийка диетична кола: смешно, предвид килограмите й.

— Предполагам, че са ви известни подробностите от младостта на Пати. Тя е настанена тук през 1987 година, веднага след трагедията. Години преди това била диагностицирана с шизофрения, но се влияела добре от лекарствата и била освободена от предишното медицинско заведение по времето на масовата деинституционализация. Когато постъпила при нас, демонстрирала много от симптомите на шизофрения. Страдала от заблуди, халюцинации, объркана реч и периоди на кататоничен ступор. Била социално нефункционална и симптомите й продължавали повече от шест месеца, преди въдворяването й тук. При прегледа бяха изключени всякакви външни, медикаментозни причини, които биха могли да предизвикат сходна симптоматика.