Warcraft - Денят на Дракона

Триото продължи приглушено да разговаря около малкия огън. Верееса погледна отново към джуджето. Повдигна вежда, но в отговор той поклати глава. Не, въпреки удивителната си сила Фалстад не можеше да се освободи от стегнатите върви. Тя поклати глава на свой ред. Колкото и диви да изглеждаха троловете, те бяха истински експерти в завързването на възли.

Опитвайки се да запази хладнокръвие, рейнджърът огледа оскъдната обстановка наоколо. Намираха се в дълъг, грубо изсечен тунел, най-вероятно дело на самите тролове. Верееса си припомни техните издължени пръсти с дълги нокти, които бяха идеални за копаене в скали и пръст. Създанията бяха отлично адаптирани към своята околна среда.

Въпреки че предварително знаеше резултата, елфата все пак се опита да разхлаби въжетата. Започна да извърта ръце, почти протърка кожата на китките си, но без никакъв успех.

Ужасяващо кискане я предупреди, че троловете бяха видели последните й опити.

— Буен десертът е — отбеляза Грий. — Игра добра ще падне!

— Другите къде са? — изхленчи Шнел. — Тук да са вече би трябвало!

Водачът кимна и добави:

— Какво при неподчинението става знае Хълг! Може той… — Тролът внезапно грабна метателната си брадва. — Джуджета!

Въртейки се, брадвата полетя през тунела, минавайки на сантиметри от главата на Верееса.

Секунда по-късно се чу гърлен рев. В тунела връхлетяха ниски, набити фигури, надаващи бойни викове и размахващи къси брадви и мечове.

Грий извади нова, по-голяма секира, явно предназначена за ръкопашен бой. Шнел и присвитият до земята Ворш също запратиха своите метателни брадви. Елфата видя един от тумбестите нападатели да пада, улучен от оръжието на Шнел, но това на Ворш не засегна никого. След това троловете последваха примера на водача си и взеха в ръце здрави и масивни секири, докато новодошлите ги обграждаха.

Верееса преброи повече от дузина джуджета, всяко от които бе облечено в окъсани кожи и с ръждясал нагръдник. Шлемовете им бяха кръгли и плътно прилепващи, като по тях нямаше никакви рогове или други ненужни украшения. Също като Фалстад повечето от тях бяха брадати, но брадите им бяха по-къси и по-прилежно оформени.

Джуджетата въртяха брадвите и мечовете си с професионална лекота. Троловете се оказваха притиснати все по-близо един до друг. Първият паднал бе Шнел. Едноокият не видя воина, изникнал от сляпата му страна. Ворш изрева предупредително, но вече бе късно. Шнел замахна бясно към новия си противник, но дори не го закачи. Джуджето забоде меча си в корема на върлинестия трол.

Грий се би най-диво. Той нанесе здрав удар, който накара едно джудже да се претърколи назад, а след това едва не обезглави друго. За нещастие брадвата му се счупи, когато се сблъска с друга — по-дълга и по-здраво изкована, размахвана от последния му противник. В отчаянието си той хвана оръжието на джуджето в горния край и се опита да го изтръгне от хватката му. Отлично заточеното острие на друга секира се заби в гърба на водача на троловете.