Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Дат’Ремар, така и не забелязал почти фаталния за него сблъсък, извика нещо на двамата си другари. Тиранде не видя какво направиха, но щитът, който бяха вдигнали, се разпростря още по-настрани и заблестя в яркосиньо.
При сблъсъка на първия демон с бариерата се чу пукащ звук и създанието отхвърча като хвърлено от катапулт. Той се заби сред редиците на себеподобните си, а тялото му се разпадна на прах.
Новата магия се оказа много по-ефективна. Забавени от първоначалната атака на демоните, Аристократите-бегълци сега отново набраха скорост. Но зад тях останаха повече от дузина повалени нощни елфи, повечето от които разкъсани на парчета от остриетата на Пламтящия легион. Нощните пантери, останали без ездачи, тичаха с останалите, а гърбовете им лъщяха от кръвта на нещастниците.
Една по-млада Аристократка близо до Тиранде изкрещя, а после полетя във въздуха и изчезна в мъглата. Секунда по-късно писъкът й секна зловещо и разкъсаното й тяло падна сред бегълците.
Нощните елфи започнаха да гледат нагоре изплашено. Тиранде се обърна през рамо… и твърде късно видя ноктестите ръце, които сграбчиха възрастен мъж и го изтеглиха нагоре.
— Гибелна стража! — извика тя. — Пазете се! В мъглите горе има гибелни стражи!
Още две ръце се появиха близо до нея. Тиранде замахна. Чу свиреп рев и стражът се отдръпна… лишен от едната си ръка.
Двама магьосници вдигнаха ръце. Около тях се появи нещо като ореол, което се разшири и покри повечето от другите нощни елфи.
Но преди да завършат магията си, ги разтърси силна експлозия. Пантерите им се препънаха и Аристократите изхвърчаха от седлата.
От центъра на взрива се надигна инфернал. Тиранде не разбираше как демонът е успял да падне сред ездачите, без да го видят или усетят, но в момента това нямаше голямо значение. Инферналът започна да тича сред нощните елфи, блъскайки се в едрите нощни пантери без дори да се забави.
Междувременно още двама Аристократи бяха измъкнати от седлата си в лапите на гибелната стража над тях. Жрицата погледна към Дат’Ремар, но от тази посока не идваше нито помощ, нито съвет. Водачът и така имаше достатъчно трудности да задържа сгъстяващите се редици от адски пазачи, които се опитваха да надвият магията му просто с численото си превъзходство. С всяка стъпка бягството се забавяше. Според изчисленията на Тиранде, съвсем скоро щеше да им се наложи просто да спрат на място.
Тя вдигна меча си и отново се помоли на Майката Луна. Независимо дали щеше да оцелее, жрицата не можеше да стои безучастно, докато другите умираха.
— Моля те, Елун, чуй ме, Майко Луна… — промълви тя.
Блясъкът на острието се разля и по тялото й, като в същото време се усили. Тиранде си помисли за прочистващата светлина на лунното божество и как всичко, попаднало под нея, се разкриваше такова, каквото е.
Сребристото сияние заблестя ярко.
И под блясъка на Елун мъглата се стопи. Демоните на земята и в небето осъзнаха, че са останали без прикритие. А по-важно бе, че им се наложи да извърнат поглед, неспособни да понесат божествената светлина.
Така пътят на ездачите отново беше открит.
— Натам, Дат’Ремар! — извика Тиранде. — В онази посока!
Той нямаше нужда от подканяне. Нападателите им отстъпиха, защото никой от тях не беше достатъчно силен, за да се изправи срещу сиянието.
Чувствайки нов прилив на смелост, Тиранде ентусиазирано се присъедини към останалите. Блясъкът около нея покриваше и цялата група, както и част от терена около тях. Тя благодареше отново и отново на Елун за това чудо…
Но точно в мига, в който самата тя преодоля преградата на Легиона, ноктести лапи я сграбчиха и издърпаха от нощната й пантера. Жрицата полетя във въздуха с изненадан вик, отдалечавайки се от спътниците си.
Тиранде с усилие извъртя глава и видя сгърченото изражение на гибелен страж. Очите на демона бяха почти напълно затворени и накъсаното му дишане ясно показваше колко го наранява светлината.
Без колебание тя удари бронираното създание. Ударът й попадна встрани от целта, но все пак стресна нападателя й. Едната му ръка изпусна хватката си. Тиранде нямаше възможност да погледне надолу, за да види колко далеч се намира земята. Можеше само да се надява, че Елун ще омекоти падането й.
С мрачна решителност жрицата заби меча си в гърдите на гибелния страж.