Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— О, господи! Знаеш ли, татко, животът е такъв! — каза тя, като гледаше замислено тавана на стаята. — Разбира се, аз познах живота... Но тъкмо затова за мен е малко мрачна перспективата да седя винаги в къщи като някоя глупачка. Дано не помислиш, че живея неохотно заедно с вас, папа... това би било ужасна неблагодарност и аз бих заслужавала да ме напляскаш! Но знаеш ли, животът е такъв...
Тя се ядосваше главно на това, че голямата бащина къща се изпълваше все повече с религиозен дух, тъй като благочестивите наклонности на консула се проявяваха толкова по-силно, колкото повече старееше и се поболяваше той; консулшата също започна да харесва тая духовна насока, откак сама застаря. Молитвите на трапезата бяха открай време обичайни в дома на Буденброкови, но сега от доста дълго време беше в сила един закон, според който сутрин и вечер семейството се събираше заедно с прислугата в стаята за закуска, гдето домовладиката прочиташе някой откъс от библията. Освен това от година на година се умножаваха посещенията на пастори и мисионери, защото достолепният патрициански дом на „Менгщрасе“ — гдето, казано между другото, се хапваше отлично — отколе беше известен като гостолюбен пристан в средите на лютеранското и реформистично духовенство, на Вътрешната и Външната мисия; ето защо от всички краища на отечеството при възможност пристигаха дългокоси господа, в черни одеяния, за да прекарат няколко дни тук... сигурни, че ще могат да водят богоугодни разговори, ще вземат участие в няколко питателни гощавки и ще получат звонкова подкрепа за светите си намерения. Градските проповедници, също влизаха и излизаха като домашни приятели.
Том беше толкова дискретен и разумен, че не се издаваше дори с усмивки, обаче Тони просто се подбиваше с господа духовниците; уви, нещо повече: не пропускаше нито един сгоден случай да ги направи смешни.
Понякога, когато консулшата страдаше от мигрена, задача на мадам Грюнлих беше да се погрижи за домакинските работи и да определи менюто. Един ден, когато в къщата току-що беше дошъл на гости един непознат проповедник, тя коварно нареди да се сготви мазна супа; тази гозба беше градски специалитет и представляваше просто бульон, приготвен с кисело зеле, в който разбъркваха всичко, определено за обеда: шунка, картофи, кисели сини сливи, сушени круши, карфиол, грах, боб, репи и други неща заедно с плодовия сок. Никой на света не можеше да яде такова ястие, ако не беше свикнал от дете.
— Вкусно ли е? Вкусно ли е, господин пасторе? — питаше непрекъснато Тони. — Не? О, господи, как не се досетих!
На лицето й се изписа истинско дяволито изражение и върхът на езика й заигра лекичко по горната устна, както обикновено правеше тя, когато измислеше или извършеше някоя лудория.
Дебелият господин остави смирено лъжицата на масата и каза простодушно:
— Аз ще почакам следващото ястие.
— Да, ще има и малък десерт — каза бързо консулшата, защото каквото и да било „следващо ястие“ беше немислимо след тая супа.
Последваха няколко пържени филии с ябълково желе и измаменият духовник стана гладен от трапезата, докато Тони едва се сдържаше да не се разкиска, а Том с голямо самообладание дигна едната си вежда нагоре.
Друг път Тони разговаряше в преддверието с готвачката Трина за домакински работи; пастор Матиас от Канщад, който пак им гостуваше от няколко дни, се приближи по това време у дома и позвъни на вратата на антрето. Трина отиде с тромавата си селяшка походка да му отвори и пасторът, вероятно с намерение да й каже две-три благи думи и да я поизпита, й каза дружелюбно:
— Обичаш ли господа?
Може би той беше намислил да й подари нещо, ако тя се окажеше вярна на спасителя.
— Да, господин пасторе — отговори Трина нерешително, почервеняла и с широко отворени очи. — Ама за кого ви е думата? За стария или за младия[62]?
На трапезата мадам Грюнлих не пропусна да разкаже на висок глас тая случка така, че дори консулшата избухна в присъщия й пръхтящ крьогеровски смях.
Консулът, разбира се, наведе сериозно и сърдито очи над чинията си.
— Недоразумение... — каза смутено пастор Матиас.
62
Игрословица: Herr на немски значи еднакво господ (бог), господин и господар.