Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Стихиите и злото са присъщи на видимия свят. Видимият свят е несъвършен, иначе в него не биха действували стихии и злини. Бог, който е всемогъщ, не може да бъде създател на несъвършен свят. Несъвършеният свят, чиито чеда са и хората, не е и не може да бъде божие дело. Видимият свят е бездруго дело на Злата Воля, на Злото начало, на оная сила, която се е отделила от бога и е противопоставила своето Зло на неговото Добро.
Тия мисли, в които най—вярно и правдиво се оглежда Съзиданието, истината на Сътворението, са изложени в «Беседата на Йоана с Христа». Тя отрича почти изцяло Вехтия завет и тълкува по своему евангелието; затова е книга забранена и оня, у когото се намери, бива неизбежно изгарян на клада.
«В началото царувал Бог. Неговото царство било на седмото небе. От дясната страна на Бога седял Исус, който бил Неговото Слово. Началникът на божите ангели, Сатанаил, царувал на шестте небеса, които били под седмото небе. Той завидял на Бога и на неговото царство, разбунтувал се срещу Него и Неговите наредби и повлякъл със себе си третината от божите ангели, създал видимия свят, тоест Земята и всичко, което е на нея и над нея. Той създал човека по свой образ. Направил телата на Адам и Ева от глина, но не могъл да ги оживи, защото животът е Дух, а творецът на невидимия Дух е Бог. Tогава той вкарал в телата на Адам и Ева ангели от второто и третото небе, които, макар и да се били отделили от Бога, били създадени от Бога. За да не стане тялото човешко подчинение на Духа, той накарал човека да вкуси от дървото на познанието и по този начин да всели в тялото си бесовски страсти и греховни желания. Бесовските страсти се обърнали срещу Духа и започнали да го подвеждат да греши. Те го съблазнявали със сладострастие, с чревоугодие, с бесовска наслада от насилието, с богатството и властта. Така се заченала у човека борбата между доброто и злото. И злото взело да надвива. Сатанаил изпратил при хората своите служители, дяволите, издигнал Еноха на небето и му предал да занесе на Мойсея, който бил негов верен слуга, своите закони. Това били законите на Дявола и те били изложени и записани във Вехтия завет.
Най—сетне Бог се смилил над човеците и решил да обърне душите им към себе си, към своята Светлина. Затова той изпратил на земята Словото си — Исус, — което да поучава хората в истините на Новия завет. За да попречи на Исуса, Сатаната изпратил на земята пророка си Илия, който се нарекъл Йоан Кръстител и започнал да кръщава хората във вода. А спасението трябвало да дойде от Исуса, който кръщавал с Духа свети.
Броят на покаялите се души не надвишил броя на грешните. Грешните се увеличавали, защото се поддавали на съблазните на тялото и на съблазните, които пораждал греховният порядък в света. При Бога отивали само най—праведните души, тия, които се отказвали от страстите на тялото си и не слугували на порядъка в света. За да избави от грях всичките души и за да ги въведе в своето царство, Бог ще изпрати Словото на Исус втори път на земята. И Исус, взел образ човешки, няма да бъде разпнат, както някога, а ще свърже Сатаната с вериги и ще го изпрати в дъното на Ада. И тогава ще настане Страшният съд, Апокалипсисът. Исус ще възлезе при Бога с праведниците, ще ги нареди до ангелите, а грешниците ще изпрати в пъкъла, при Сатанаил, за да горят във вечен огън. И вече няма да има страдание. Над света изгрее светлината и тя ще царува во веки.»
Ако бог беше създал човешкото тяло — мислех си той не би вложил в него такива демонични страсти, каквито са чревоугодството, похотта, нагонът за прелюбодеяние, стихията на алчността, демоничната жажда за насилие. Ако бог е създал човека по свой образ и подобие, както твърди Вехтият завет, то може ли да си представим бог като чревоугодник, похотливец, прелюбодеец, жаден за власт, богатство и насилие, благ към един народ и жесток към други? Такава представа няма и не може да има нищо общо с представата за истинския бог. Тя е представа за дявола, защото той е вложил в човешкото тяло своя образ и подобие, своите красти, своите демонични черти.
Бог няма нищо общо с краставото тяло човешко, измислено и създадено от дявола.
Бог е създател на невидимия свят — на Духа, на духовните наслади, на духовния живот.
Тялото — това е тюрмата, в която дяволът е затворил Човешкия Дух.
Страстите на тялото и порядките във видимия свят — това са съблазните, на които дяволът подлага духа човешки.
Вехтият завет е книга на дявола, написана с ръката на Мойсея.