В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— Хм-м! — изсумтя Хуанито замислено. — Аз навярно бих изпълнил желанието ви, но ако сеньор Ролан се върне, тогава…
— …Няма да се случи нищо повече. Ще кажете, че сме дошли направо в долината и там сме ви потърсили.
— Това действително би било благовиден претекст, срещу който няма какво да се възрази.
— Още повече че ще купим голяма партида от стоката му, за което ще получи една доста значителна сума.
— Е добре, ще опитам.
— Значи ни вземате със себе си?
— Да.
До този момент съдържателката бе слушала мълчаливо. Сега тя бързо приближи.
— Сеньор, откажете се от желанието си — произнесе с почти умоляващ глас. — Вие подхвърляте сина ми на опасността да изгуби мястото си.
— О, не! Та нали чухте какво добро оправдание ще има.
— Сеньор Ролан няма да повярва.
— Къде ще върви. Той хич и няма да се усъмни.
— Вие не го познавате. Той е извънредно подозрителен.
— Все пак няма никаква причина да се бои чак толкоз много от присъствието ни в Долината на смъртта.
— И даже и изпървом да повярва, че синът ми не ви е завел, то в крайна сметка пак ще го узнае.
— По кой начин? Да не би вие да ни издадете и да му го кажете?
— Не, но ще научи случката с бесния вълк, ще чуе, че сте спасили Хуанито и сте яздили после с него към Долината на смъртта.
— Дотогава ние вече ще сме си тръгнали.
— Ама Хуанито ще си остане — на него се пише лошо, не на вас.
— Това си е моя работа — рече Хуанито. — Млъкни!
— Не, ти не бива да вземаш сеньорес със себе си!
— Ще ги взема!
Лицето на жената сега изразяваше страх, който трябва да си имаше и друга причина, освен грижата по сина. Тя пристъпи непосредствено до Олд Файерхенд.
— Вие не бихте отишъл, ако знаехте…
— Замълчи, дърто! — пресече я на думата Хуанито грубо.
— Бих си замълчала, както винаги, за да не ти навредя на положението, ала тези сеньорес ни спасиха. Аз съм длъжна да бъда откровена с тях.
— Ама това са само бабини деветини!
— Не, това е истината! Вие трябва да знаете, сеньорес, че Долината на смъртта е опасна.
— В какъв смисъл? Заради жегата?
— Не, а заради Злия дух, който обитава там скалистите образи, който тръгне към Долината на смъртта, е изгубен.
— Не вярвам на тези неща. Та нали и вашият син живее там, пък ви идва на гости.
— Аз съм му дала един чудодеен амулет и той го закриля.
— А-а, ето каква била работата! Ами сеньор Ролан, притежателят на долината? И на него ли Злия дух не прави нищо?
— Може би той също има амулет.
— В такъв случай не берете грижа и за нас! Моят спътник и аз също сме снабдени с чудотворни амулети, погледнете тук!
Олд Файерхенд показа пушката си и тази на Херман.
— Dios[68], вие се шегувате! Вярвате ли, че с барут и куршуми можете да направите нещо срещу Духа?
— Несъмнено!
— Не, не! Вече и други са били там, които си мислеха същото… един сеньор Уилкинс, някакъв сеньор Адлер, друг…
— Diablo![69] Ще млъкнеш ли най-сетне! — ревна й Хуанито вбесен.
— Не, днес няма да мълча! И други хора са тръгвали към долината — мъже, жени, момичета. Никой никога вече не чу за тях.
— Е, тогава сигурно ние ще узнаем нещо. Отдавна съм си пожелавал да видя някой дух. Може би днес това мое желание ще се осъществи.
— Е, да, вие ще го видите, ала мигът, в който той ще ви се яви, ще бъде за вас и последният.
— Майко, говориш несвързани брътвежи!
— Аз ви казах, сеньорес, че по-малкият ми син умее да гледа в бъдещето. Нека го попитаме. Я елате за малко при него!
Жената повлече Олд Файерхенд за ръката към стола, на който клечеше умопобъркания. Тя му представи двамата и попита, посочвайки Огнената ръка:
— Енрике, виждаш ли този сеньор?
Болният надигна полека натежалата глава и се вторачи в Олд Файерхенд.
— Виждам го, виждам го, да — промърмори.
— Добър човек ли е?
— Добър, много добър. Енрике го обикна.
Той го каза може би защото въпреки объркания си мозък бе стигнал до осъзнаването, че Олд Файерхенд бе спасил семейството.
— Той иска да отиде в Долината на смъртта. Бива ли?
— Нека отиде! Нищо няма да му се случи.
— Alabado sea Dios![70] Каквото той казва, се сбъдва.
Хуанито се бе изправил и наблюдаваше с гневен поглед сцената.
— Ей на, получи си го! — присмя се той. — Неколцина пътници тръгнаха оттук към Долината на смъртта, прекосиха я и тъй като не се вяснаха пак насам, хората повярваха на глупостите, че били изчезнали. Зъл дух в долината! Повече от смехотворно! Вие да не би да вярвате, сеньорес?
68
Dios! (исп.) — Бога ми! за Бога! (Б. пр.)
69
Diablo! (исп.) — Дявол да го вземе! (Б. пр.)
70
Alabado sea Dios! (исп.) — Слава Богу! (Б. нем. изд.)