В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— Че имате ли кон?
— Ще имам. Апачите водят със себе си товарни коне. Ще купя един от тях.
— А корабът ви?
— Не ми е необходим. Кормчията може да се спусне по Колорадо до морския залив и да го откара после до Сан Франциско.
— В такъв случай имам една молба. Ще може ли яхтата да вземе донякъде племенника ви и мен? Това ще ми е от голяма полза.
— Пътувайте, докъдето пожелаете!… Срещат ли се по пътя до Долината на смъртта мечки?
— От време на време.
— А бизони?
— Отделни екземпляри.
— Excellent! Ще яздя с другите. Разбира се, не само заради бизоните, а и заради пленниците. Ще си измоля от Винету, когато спипаме мохавите, един скалп. Yes.
— Ще останете разочарован, сър.
— Разочарован? Как тъй?
— Защото вождът на апачите мисли по-човеколюбиво от някои бледолики. Той никога не взема скалпа на врага си …
Разпореждането на Олд Файерхенд беше ясно. След изтичането на половин час той отплава с Херман фон Адлерхорст на юг и по същото време под предводителството на Винету апачите и марикопите препуснаха заедно с Детелиновия лист и Дейвид Линдсей. Помежду тях, вързана на кон и добре пазена, беше сеньорита Миранда.
13. Предвестници на ужаса
Олд Файерхенд бе взел пак Джон Форнър на яхтата, тъй като боцманът много добре познаваше течението на реката и следователно можеше да бъде от голяма полза. Както вече бе споменато, нападението бе извършено в близост до Олив сити. Планът на ловеца включваше да се спусне с яхта до устието на Драй Крийк и после да плава нагоре по него, докъдето е възможно. «Сухия поток» по това годишно време представлявал, както увери Форнър, една доста представителна река — поне в долното си течение, и можело да се пътува на значително разстояние нагоре. От мястото, след което яхтата вече нямаше да може да продължи, Олд Файерхенд възнамеряваше после да язди с Херман до Дос Палмас, който представляваше крайната южна точка на намиращата се по онова време[63] още в строеж линия «Южен Пасифик». От Дос Палмас после вече не беше далеч до Долината на смъртта, която трябваше да се търси в планините Сан Бернардино Рейндж.
Всичко вървеше според желанието. Яхтата пътува през цялата нощ — първо по течението на Колорадо и после нагоре по Драй Крийк. Когато Олд Файерхенд напусна в ранното утро парахода с Херман фон Адлерхорст, можеше да се надява, че далеч е изпреварил преследваните.
Яхтата отплава обратно за Юма с Джон Форнър на борда, а ловецът и Херман поеха пътя си с конете. Тъй като тези си бяха отпочинали, още в следобеда достигнаха своята цел.
Дос Палмас беше малка, скучна дупка и се състоеше от неголям брой ниски къщи, от чиито бели мазилки в знойното слънце заболяваха очите. Голи дечурлига се въргаляха из прахта. Дрипави фигури се облягаха по зидовете. Никакъв кладенец, никакво зеленеещо се дърво не се виждаше. Живот в картината внасяха единствено подивелите кучета, които се хапеха навсякъде наоколо.
Далеч навън по лишената от трева равнина, досами хоризонта, се виждаха да се движат дебнешком отделни койоти — прерийните вълци. Тези койоти нерядко биват тласкани от глождещия ги глад в пределите на населени места. Понякога се случва някое от тези животни да побеснее от глада, жаждата и зноя и да причини ужасни беди сред жителите.
Двамата пътници се огледаха най-напред за някой магазин. Съобразно ролята, която възнамеряваше да играе в Долината на смъртта, Олд Файерхенд трябваше да смени траперското си облекло с някое друго. За щастие той намери в някакъв дюкян един украсен с богата везба мексикански тоалет, правен точно като за неговата могъща фигура и на това отгоре още един костюм, който прилягаше на Херман.
После се осведомиха за някоя странноприемница, където да могат нещо да хапнат. Бяха насочени към една къща, от която, като се имат предвид тамошните условия, останаха доволни.
Тя притежаваше корал за конете, стая за хората и една лишена от прозорци бърлога, наречена кухня. С нея граничеше градина, включваща най-голямата гордост на цялото селище — едно пет фута високо черешово дърво с три тънки като пръст клона, изцяло без листа.
Съдържател нямаше, а само стопанка, която поднесе на двамата гости поисканото вино.
На един грубоват дървен стол се бе сгушил в клекнало положение някакъв млад човек, който кратко и неподвижно бе вперил взор пред себе си. Забелязвайки съчувствените погледи на двамата клиенти, съдържателката каза гордо:
— Моят по-малък син, сеньорес. Той има дарбата на ясновидец.
63
Трите части на романа «Немски сърца, немски герои» — «Дервишът», «В долината на смъртта» и «Ловци на соболи и казаци», са писани през 1885 г. (Б. пр.)