В долината на смъртта

— Мъртъв… наистина мъртъв! — потвърди жената, навеждайки се боязливо над животното. — Ние изобщо не сме в състояние да ви отдадем благодарността, която ви дължим, сеньор… Нали, Хуанито!

— Вярно — призна младият мъж, като протегна ръка на Олд Файерхенд. — Приемете моята благодарност, сеньор! Ако мога да сторя нещо за вас, готов съм на драго сърце. Вие имате голямо самообладание и демонстрирахте изключително умение в стрелбата! Погледнете само какъв народ се е насъбрал отвън!

Отначало предпазливо, но после все по-уверено започнаха да влизат хората в къщата и стаята и скоро вече никой не можеше да си намери там място. Възникна безредна гълчава и всички хвалеха бързите действия на Олд Файерхенд.

После трите животни бяха отнесени. Навалицата също малко по малко се разкара.

Накрая майката отново остана насаме със синовете и двамата си гости.

Хуанито беше донесъл и сложил пред себе си на масата едно шише ракия. Едва сега Олд Файерхенд можа да го огледа по-внимателно. Той нямаше още и трийсет. Лицето му имаше странен сиво-жълт оттенък и беше кривоглед. Това обстоятелство, съчетано с широката, лишена от устни уста и изпъкналите скули, създаваше отблъскващо впечатление. Беше лице, което трудно би вдъхнало доверие на човек.

Младият мъж бе изразил благодарността си с едно ръкостискане и сега се държеше студено. Че майка му и брат му се бяха намирали в опасност, той изобщо не спомена. Очевидно не се замисляше по тоя въпрос. Сигурно беше някой безсърдечен човек, ако не и нещо по-лошо.

Докато майка му се занимаваше със слабоумния си син, той изля на бърза ръка няколко чаши в гърлото си.

— Как стана, че си дойде днес, Хуанито? — попита тя междувременно.

— Времето ми се видя твърде дълго.

— Господарят ти все още ли отсъства?

— Да.

— Кога ще се върне?

— Не се знае. Предостави е всичко на мен. Всички грижи и целият товар легнаха върху мен, а в замяна иначе не получавам повече от обичайното. Мътните го взели! Ако и занапред така зачести ще му кажа, че тая работа не ми отърва. По-добре да си вървя.

— Как? Да не би да искаш да се откажеш от положението си? Ти никога вече няма да получаваш толкова високо възнаграждение. Трябва да си дадеш сметка за това.

— Но и никога няма да се подхвърля пак на опасността да бъда отровен.

— Та нали не си зает в същинската работа.

— Ох, трябва да бъда навсякъде, даже при тегелите! Я ме погледни! Цветът на кожата трябва да ти подскаже, че вдишвам живак. Имах намерение да си пестя заплатата и да захвана сетне собствена далавера. Ама не мога да работя свръх сили, докато господарят се хайманосва и предприема дългоседмични разходки с кон.

— Той всъщност накъде замина?

— Нагоре към Синята вода.

Ако Олд Файерхенд и Херман бяха вече удивени, че ставаше дума за живачната мина, то при споменаването на Синята вода вниманието им още повече се повиши.

— За Бога! — възкликна майката. — Какво се кани да прави той там? Та това е територията на неприятелските апачи.