В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— От тях той не се страхува. Марикопите са при него. Той иска там горе… е, това нито за теб, нито за другите има значение.
Хуанито плъзна недоверчив поглед към двамата непознати.
— Сигурно иска да прибере среброто, което било заровено там горе, а? — подметна старата.
— Не се знае.
— Все пак трябва да ти е казал с каква цел се впуска в едно толкова опасно начинание.
— Естествено, че ми е казал. Аз съм негов довереник. Без мен той е направо за никъде.
— Значи ти сега ръководиш сам цялата работа?
— Съвсем сам. Нали затуй ти казвам, че се съсипвам от бачкане!
Той отново погледна свъсено към двамата гости.
— Това е живот като в пъкъла. Скали, нищо друго освен скали, слънчев зной и отровни изпарения. Дяволът дано отнесе всичко!… Но нека говорим за нещо друго! Вие откъде сте всъщност, сеньорес?
— От другата страна на границата — отговори Олд Файерхенд.
— Значи мексиканци?
— Да.
— Какво ви води в тая дупка?
— Бизнесът.
— Бизнесът? Не ви разбирам. Та в тая окаяна местност бизнес не може да се прави!
— И все пак. Аз съм хасиендеро и открих на моя територия и земя една много добра бонанса[65].
— Cielo! — подскочи Хуанито. — Наистина ли е добра?
— С голям рандеман.
— Злато или сребро?
— И двете.
— Това се случва рядко, много рядко. Желая ви щастие, сеньор. По какъв начин е свързана тази бонанса с вашето пътуване?
— Среброто ми не се намира на самородни късове, трябва да го извличам от рудата, а за тая цел, както навярно знаете…
— …е необходим живак — вметна Хуанито.
— Така е.
— А-а, сега ми е ясно какъв бизнес ви води насам! Искате да купите живак от сеньор Ролан?
— Да. Защо споменахте тъкмо сеньор Ролан?
— Защото той е единственият по тези места, от когото човек може да го получи.
— Да не би да го познавате?
— Разбира се, аз съм негов служител. Надзирател съм на рудника.
— За вашия господар ли говорехте преди малко?
— Да.
— Значи той не си е вкъщи, както дочух?
— Не. Той отсъства.
— И кога ще се върне?
— Това не знам. Замина за неопределено време. Може да се върне и днес, но и чак след седмици.
— Много неприятно. Аз не мога да чакам толкова дълго.
— И няма да ви се наложи, нали аз съм тук.
— Нима имате пълномощия за сключване на сделки?
— Разбира се.
— Много добре. Вярно ли, че рудникът се намира в така наречената Долина на смъртта.
— Да.
— Кога се връщате там?
— Още днес.
— В такъв случай ще яздим с вас.
— Не става, сеньор.
— Защо не?
— Ролан не гледа с добро око на идването на непознати в долината.
— Нищо не проумявам. Та нали който иска да купи живак от него, трябва да го навести.
— Не е необходимо. Ние сме складирали при майка ми известен запас. Хората, които желаят живак, идват тук.
— Хм-м! Колко имате в наличност?
— Цял центнер[66].
— Само?
— Да не би да се нуждаете от повече?
— Четирикратно повече.
— Caspita![67] Нима можете да употребите толкова много?
— Да, иначе не бих го купил.
— И сте в състояние да платите?
— Аз никога не вземам на версия.
Очите на Хуанито се уголемиха. Той огледа бавно Олд Файерхенд и Херман от главата до петите, сякаш преценяваше физическата им сила.
— Струва ми се само, че нещо сте сбъркал в пресмятането. Купувал ли сте и друг път живак?
— Да.
— И твърдите, че носите достатъчно пари в себе си за заплащането на четири центнера?
— Да. Какво ви става? Искате ли да направите с мен сделка, или не?
— Разбира се.
— Ами недостигащите три центнера?
— Ще ви ги пратя тук.
Хуанито стрелна Олд Файерхенд с кос, дебнещ поглед.
Огнената ръка го забеляза и знаеше също как да го изтълкува. Той означаваше приблизително: Ще паднеш ли в клопката ми? Преди малко ти запретих посещението в Долината на смъртта, но сега, когато зная колко мангизи имаш в себе си, много ми се ще да дойдеш с мен.
— Да не си мислите — каза по тая причина ловецът, — че ще купувам котка в чувал? Така не съм съгласен.
— Нашият живак е чист.
— Може, но въпреки това искам да го изследвам. Ще яздя с вас.
— А ако не се съглася?
— Тогава от сделката ни няма да излезе нищо.
— За вас, изглежда, е много важно да видите Долината на смъртта.
— Най-важно за мен е да изследвам живака. Но откровено ще призная, действително съм донякъде любопитен. Мястото има толкова странно име, че човек наистина може да изпита желание да я види тази долина със собствените си очи.
65
бонанса (исп. bonanza) — находище на благородни метали (Б. нем. изд.)
66
центнер (нем. Zentner) — единица мярка за тегло равна на сто, а в някои страни на петдесет килограма (Б. пр.)
67
Caspita! (исп.) — Дявол да го вземе! (Б. пр.)