Десет приключения на Лиско

— Все пак…

— По-добре да мълчим и да си вървим по пътя.

— Добре — намръщи се Домби. — Понеже…

— Стига! — намеси се и Мокси. — Да вървим и да мълчим.

— Разправяха нещо за горския дом.

Вървяха по пътеката. Слънцето се беше издигнало много високо, паяжините блестяха и четиримата се навеждаха, за да не ги късат.

— За горската хижа разправяха — рече Домби.

Той чувствуваше как никой не иска да го слуша в горещината. Всеки си мислеше, че ей сега ще стигнат до реката, право при Резедавия вир.

— Тази, дето е изгоряла отвътре…

Резедавият вир напоследък се е напълнил с риба и просто няма място за тях.

— …а отвън си е цял. Хижата.

— Пъстървите станаха много нахални — рече Лиско.

— Трябва да им кажем да ни оставят малко място за къпане — рече Мокси.

— Та в тази горска хижа или дом, който е изгорял отвътре, а отвън си е цял, само дето няма прозорци… Разправят, че вътре, в стаите…

— Лешниците ще узреят скоро — забеляза Димби.

— Нищо подобно! — рече Лиско.

— В хижата се явило привидение.

— Ще видиш, че ще узреят — настоя Димби.

— Ако откъснеш, ще се увериш — рече Лиско.

— Още е рано — намеси се Мокси.

— Вътре. Просто се появило. Най-обикновено привидение.

— Вчера откъснах един и проверих — рече Мокси.

— Вътре няма нищо — рече Лиско.

— Не, имало някакво привидение.

По гланцираната повърхност на Резедавия вир се пързаляха няколко пеперуди и едно водно конче. Хубавото на този вир е това, че по обед, когато стане най-горещо, половината му е в сянката на дърветата и можеш да си плуваш на хладно. Мокси влезе първи, след това Лиско, после Домби и накрая Димби, който се събличаше винаги последен, понеже трябваше да сваля и часовника.

— Наистина много пъстърви — забеляза лисичето, като си плуваше. — Някой ден ще трябва да им кажем половината от тях да си потърсят друг вир.

— Явявало се някакво привидение — забеляза Домби, като си плуваше.

— Вече сме им казали — рече Мокси, като си плуваше. — Обещаха, че ще преместят малките.

— Добре е да преместят големите, понеже заемат повече място — рече Лиско, като си плуваше. — Ти, Домби, за какво говориш?

— За привидение.

— Да, но и малките ще пораснат — рече Мокси, като си плуваше. — Забелязал съм, че малките растат и стават големи.

— Някакво привидение се явило в хижата — рече Домби, като бе престанал да плува.

— В коя хижа? — запита Лиско, като продължаваше да си плува.

— В горската.

— В изгорялата ли?

— Да — рече Домби и заплува отново. — Разправят разни глупости. Лиско, нали и според теб привидения не съществуват?

— Абсолютно не.

— Да, ама там се явило. Някакво се явило през нощта.

— Явяват се грънци!

— Не знам, така казват.

— Кой казва?

— Така се говори. Всяка нощ в изгорялата горска хижа се явявало някакво привидение.

— Според мен — намеси се Мокси — най-добре е да прекратим този разговор.

— Домби.

— Какво, Лиско?