Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Как защо?
— Какво искаш от мен?
— Една услуга.
— Каква услуга?
— Най-напред кажи ще ми услужиш ли?
— Най-напред кажи каква е услугата?
— Не. Ще ми кажеш най-напред дали си съгласен.
— Не съм.
— Тогава довиждане! — Домби направи две крачки и спря. — А беше такава интересна услуга. На пръв поглед — нищо и никаква услуга, но като помислиш — една доста интересна услуга… Довиждане. — Домби направи една крачка. — Просто щеше да си паднеш, като разбереш каква услуга ти искам. Все едно, че аз правя на теб услуга, а не ти на мен… Довиждане.
— Слушай — тръгна след него Чими, — ти още ли не си разбрал, че не съм по услугите? Аз съм проклет жабок.
— Да де, знам, но аз исках една проклета услуга, която може да бъде направена само от проклето животно.
— Да, ама аз съм още по-проклето животно.
— Такова ми трябва.
— Че тогава това не ще да е услуга, а проклетия.
— Точно така!
Домби тръгна. Чимиджимичамиджоми потегли след него. Вървяха. Домби — на пет метра пред жабока. Домби спря. Чимиджимичамиджоми също спря. Домби тръгна. Чимиджимичамиджоми заподскача след него.
— Домби.
— Какво?
— Нищо.
— Защо? Какво има?
— Нищо, нищо.
— Тогава защо скачаш след мен?… Довиждане.
— Чакай!
— Не.
— Спри!
— Не!
— Моля ти се, спри се най-сетне!
— Защо?
— Ще те питам нещо.
Домби спря. Чими се приближи и застана зад него. Домби не се обърна. Но никой не го попита нищо. Домби мълчеше. Чими също мълчеше. Времето течеше. Минаваха секунди, отминаваха минути, изтече час. Чак тогава Домби се нервира и тръгна по пътя си.
— И аз съм проклет, но и ти си инат — предаде се най-после Чими. — Кажи какво искаш.
— Можеш ли да пазиш тайни?
— Не.
— Тогава довиждане!
— Но ако е за голяма проклетия, мога.
— Трябва да обещаеш, че няма да казваш на никого. Нито на Димби, нито на Мокси, нито дори на Лиско… Кажи можеш ли, или не можеш?
— Не мога.
— Довиждане.
— Домби, спри!
— Какво има?
— Обещавам.
— Какво обещаваш?
— Нали искаше?… Да ти направя услуга.
— Кога?
— Сега.
— Ти си луд. Довиждане.
— Домби, моля ти се, нека да ти направя една услуга. Каквато я искаш, такава ще ти я направя. И тайната ще пазя, и всичко. Моля те, да ти услужа с една хубава услуга.
— Не, Чими, предпочитам да потърся някой друг.
— Да, ама на мен изведнъж ми се прииска да ти услужа. Никога не съм правил услуга.
— Добре де, какво ще ми дадеш за услугата, която ще ми направиш?
— Едно копче с две дупки.
— Нямаш ли някое с три?
— Не.
— Дай го.
Домби прибра копчето с двете дупки в джоба си, но после сякаш се разколеба, извади го, разгледа го добре, направи гримаса, прибра отново копчето и се наведе да пие вода от изворчето. Чимиджимичамиджоми чакаше. Домби се напи, изправи се и избърса устата си.
— Чими, на теб известно ли ти е, че Димби, Мокси и Лиско непрекъснато ми се присмиват?
— Там сте една пасмина!… За какво ти се присмиват?
— Бил съм страхлив.
— Там, от тази пасмина, всички сте страхливи.
— Но те твърдят, че от мен по-страхлив бил само Мокси. И наистина, Чими, не знам дали ще повярваш, но стане ли нещо по-опасно, винаги драсвам след магарето. Докато се усетим, още дори не сме и усетили, а вече съм на един километър от опасността. Не знам как става, но изхвърчавам като тапа.
— Ами изхвърчавай си.
— Да, но те ми се смеят и ми се подиграват.
— Какво искаш?
— Че как? Не се ли сети?
— Не го усуквай? Ще правя ли проклетия?
— Искам да им дам урок.
— Аха!
— Искам някой да ни изплаши, те да избягат, а аз да остана и да им се посмея.
— Ееее, много хитро бе, Домби!… А аз какво ще правя?
— Именно ти!
— Какво?
— Ще ги уплашиш.
— Аз да ги уплаша? Че как?
— Ще станеш привидение.
— Привидение?
Домби се огледа за диви ягоди, въпреки че не намираше, но беше чувал, че някои намират, макар и по други места.
— И ще ви уплаша, така ли?
— Да — каза Домби. — Всички ще се уплашат и ще избягат, но аз ще остана и ще се смея.
— И кога това?
— Довечера.
— Чудесна проклетия! — потърка ръце Чими. — Умирам
за такива проклетии!… И къде това?
— Нали знаеш горския дом, който изгоря отвътре, а отвън остана цял?
— Знам, знам… Хижата! Голяма работа ще стане… И какво?
— Какво… Отиваш там и чакаш. Ние ще дойдем и ще ни се явиш като привидение. Знаеш ли как?
— Ще видиш как! — потриваше ръце Чими. — Знам как!
— Ще викаш, ще крещиш и ще се явяваш. Всички ще избягат, а аз ще остана и ще се смея.
— Голяма работа ще стане! — потриваше ръце Чими. — Ох, кога ще мръкне!… Голяма проклетия ще направя!… Всички ще се изплашат и ще избягат, а ти, Домби, единствен ще останеш и ще се смееш.