Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Представяш ли си — радваше се Домби, — те умират от страх, а аз — от смях.
— Само да мръкне!
— Ще мръкне, бъди спокоен. Винаги се е мръквало.
Домби започна да обяснява на Чими, че досега винаги се е
мръквало като по часовник. Както се съмва, така се и мръква — ей така: започва да се свечерява, притъмнява, после става съвсем тъмно и настава едно време, в което започват да се раздвижват привиденията. Тук се намеси и Чими, който отбеляза, че през нощта привиденията не само се раздвижват, но се и активизират.
Двамата е посмяха и се разделиха.
Понеже някой се приближаваше.
Приближи се Димби, който още като погледна небето, реши, че няма да вали. Когато нямаше какво да прави, Димби оглеждаше небето и се питаше ще вали ли, или няма да вали, винаги си отговаряше, че няма да вали, но понякога валеше и въпреки туй — какво значение. Димби застана до изворчето и погледна часовника си. Помисли, че е двайсет и осем часът, понеже не разбираше от часове, а всъщност си беше само единайсет, но имаше ли някакво значение? Може да е и петдесет и осем часът. Какво от това? Часът може да си бъде колкото си ще. Важното е, че още няма никого от компанията, а слънцето се е дигнало и още не са направили никакво приключение. Димби се наведе, напи се с вода и когато се изправи, забеляза до себе си Мокси.
— Хайде бе, Мокси, къде се бавиш? Съсипах се да те чакам.
— Колко е часът? — запита Мокси.
— Вече е двайсет и осем.
— А ние в колко имахме среща?
— Не знам.
— Тогава наистина съм закъснял.
— И то много, да ти кажа правата, а другите пък хич ги няма. Какво правиш?
— Нищо — отвърна Мокси. — Ще се пукна от скука, а и Домби го няма.
— И аз се питам къде ли може да бъде Домби точно сега, когато ми е толкова скучно, че не знам как ще свърши цялата тази работа.
— А Лиско?
— Него пък не съм го и зърнал.
— И аз — рече магарето. — Преди малко исках да го потърся, но си викам: чакай да потърся най-напред или Димби, или Домби, но си викам, да мина първо край Домби, а после си викам чакай, защо не мина първо край Димби и си отговорих, че Димби сигурно няма да бъде там, ами да взема да потърся първо Домби, пък после си казах, по това време нито Димби, нито Домби са там, а за Лиско и дума да не става. Добре, но се оказа, че Лиско не е и на другото място, и тогава си направих сметката да почна от второто място и да тръгна нагоре, но не знам как съм се озовал тук и както виждаш, и ти си бил тук, и просто не зная как съм успял да закъснея, щом сме нямали точно определена среща.
— Но е скучно.
— Това, което казвам ли?
— Не, изобщо.
— Идвам и виждам, пиеш вода. Викам си: когато някой пие вода, не му казвай нито добър ден, нито здравей, а мълчи и чакай да се напие. И наистина, като почаках, ти се напи и не се мина много време, вдигна се и си избърса устата. И докато се сетя аз да ти кажа туй-онуй, ти ми каза: хайде бе, Мокси, къде се бавиш, съсипах се да те чакам.
— Така ли беше?
— Да.
— Днес се очертава много скучен ден. Какво предлагаш?
— Ще отидем на другата полянка да ги търсим, но преди това да пием вода. Ще видиш, че като почна да пия вода, някой ще ме стресне.
Мокси се наведе и започна да утолява жаждата си. Беше много жаден, но въпреки това никой не го стресна.
— А! — рече Мокси, като вдигна глава. — Бях много жаден, а никой не ме стресна.
— А как ми се ще да дойде Лиско — забеляза Димби, — че да си измислим едно приключение, че напоследък живеем по-скучно и от камъни.
— Да бе, Димби, напоследък не можем да измислим нищо. Колко е часът!
— Двайсет и седем!
— Брей, времето тече!
— А какви приключения сме имали, помниш ли?
— Страхотни!
— Някои доста страшни.
— Ужас!
— А напоследък, Мокси, гледам, не се забелязват много приключения.
— Днес е хубаво време за къпане — забеляза Мокси. — Като дойдат, ще се накъпем, ще се наспим и пак ще се къпем, и пак ще спим, до вечерта, когато ще си легнем да спим официално.
— А кога ще пасеш? — запита Лиско.
Димби и Мокси си отдъхнаха.
— Хайде! — предложи Мокси.
— Накъде? — запита лисичето.
— Към реката — предложи Димби.
— А Домби? — запита Лиско.
— Ще ни намери там — отвърна Мокси. — Домби е идвал винаги. Забелязал съм и друг път — чакаме го и идва. Никога не е ставало тъй, че да не дойде.
— Да — съгласи се Димби. — Един ден дори каза, че няма да дойде, а дойде. Забелязал съм, че Домби винаги идва. Понякога идва по два пъти. Не знам как го прави, но се е случвало.
— Глупости! — рече Мокси.
— Честна дума — рече Димби.