Десет приключения на Лиско

Камерата засъска.

Изненаданият Лиско не знаеше какво да прави — хората ли да гледа, или питона… Въпреки това постъпи благоразумно и застана зад магнетофона. Димби, Домби и Мокси стискаха здраво панталона на режисьора.

Напрегната тишина, камерата продължава да съска, дупката зее, все още нищо и…

От дупката бавно излезе кучето Хектор, навело засрамено глава.

— А! — възкликна Лиско.

Приятелите му не казаха нищо, само пуснаха панталона на режисьора.

— Какво е това? — объркано загледа лисичето. — Защо така?

Операторът снимаше съсредоточено, а колегата му внимателно насочваше микрофона на всички страни.

— Дълго ли ще ме снимате? — запита най-после Хектор.

— Още малко — отвърна операторът.

— Това е телевизия! — осведоми го режисьорът.

— И всички ли ще ме видят? — заинтересува се Хектор.

— Да.

— Здравата загазихме!…

— Защо?

— Ще ме види и господарят.

— Е, няма как.

— Ще ме пукне от бой — натъжи се Хектор и внезапно извика: — Не искам!

— Какво не искаш? — запита операторът.

— Не искам да се върна!

— Стоп! — отсече режисьорът. — Достатъчно.

Представителите на телевизията бяха доволни. Режисьорът

взе Лиско в ръцете си и застана пред камерата.

— Нима не хванах питон? — запита съкрушено Лиско, като се оставяше да го галят.

— Важното е, че те намерихме!

— Това значи ли, че наистина не хванах питон?

— Най-после те открихме — ликуваше режисьорът. — Дори успяхме да заснемем финала на последното ти приключение. Зрителите ще видят всичко.

— Да, но в момента съм объркан.

— Защо?… Какво те тормози?

— Ами не виждате ли?… Вместо Питона уловихме някакъв си Хектор, който бяга от лошия си господар.

— Да не е малко? — усмихна се режисьорът.

— Пълен неуспех! — продължи тъжно лисичето. — Къде е Питона и къде кучето!…. Разлика от небето до земята.

— А защо искаше да хванеш Питона?

— Питона е самото зло. Такова опасно чудовище на свобода може да причини поразии. Никой не знае къде е, нито кога ще се появи, всички живеят в страх, не могат да си гледат работата.

— Ако изобщо е избягал.

Лиско го погледна:

— Моля?

— Никакъв питон не е бягал от зоопарка.

— В какъв смисъл?

— Оказа се, че е слух.

— Какво?

— Измислици.

— Така ли?

— Просто ти се чудя — продължи режисьорът. — Помислих, че се шегуваш. Някаква игра.

— Каква игра! Исках да хвана Питона.

— Но защо?… Кое те кара да ловиш питони?

— Ей, вие наистина ли не разбрахте?

— Не. Може би стремежът ти да се навираш в опасности?

— Не знам — замисли се лисичето. — Може би… Не мога да отговоря… Но чувствувах, че трябва да го уловя. Все някой трябваше да скочи върху него, да рискува… Както виждате,

нищо не стана и се чувствувам неловко. Вместо опасното чудовище — симпатичното наплашено куче Хектор.

— Според мен това е равносилно.

— Какво, какво?

— Куче или питон, все едно… Важното е, че си тръгнал срещу питон, а не срещу куче.

— Вие, хората, умеете да говорите глупости!…