Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
„Няма ли въобще да ми обърне внимание? — зачуди се тя, изненадана от това, че се чувства обидена. — Може би трябваше да облека по-хубава рокля?“
Младежът отпи от виното, все така съсредоточен върху книгата.
— Винаги ли четете на баловете? — попита Вин.
Той най-сетне вдигна очи.
— Всеки път, когато успея да се измъкна.
— Това не обезсмисля ли идването ви? — попита Вин. — Защо трябва да присъствате, след като избягвате общуването с други хора?
— Вие също сте тук горе — посочи той.
Вин се изчерви.
— Исках само да погледна залата отгоре.
— Така ли? А защо отказахте на тримата, които ви поканиха да танцувате?
Вин го погледна учудено. Младежът се усмихна и отново сведе поглед към книгата.
— Бяха четирима — поправи го тя. — Отказах им, защото не мога да танцувам добре.
Мъжът отпусна книгата и я погледна.
— Не сте толкова срамежлива, колкото изглеждате.
— Срамежлива? — повтори Вин. — Да не би аз да се правя, че чета книга в компанията на млада дама, на която дори не съм се представил?
Мъжът повдигна учудено вежди.
— А сега пък говорите като баща ми. Изглеждате доста по-добре от него, а сте също толкова свадлива.
Вин го погледна ядосано и той завъртя очи и въздъхна.
— Ох, добре, хайде да се направя на джентълмен. — Пристъпи към нея и се поклони с отработено изящно движение. — Лорд Елънд. Лейди Валет Реноа, ще ми позволите ли да постоя с вас на този балкон, докато чета?
Вин скръсти ръце.
„Елънд? Това фамилия ли е, или малко име? Какво ме е грижа? Той просто си искаше мястото. Но… откъде знае, че съм отказала да танцувам? И името ми?“ Кой знае защо, й се струваше, че Келсайър би искал да научи повече подробности за този разговор.
Странно, но тя не изпитваше желание да прогони този мъж, както бе постъпила с другите. Вместо това отново се почувства пренебрегната, когато той заби нос в книгата.
— Все още не сте ми казали защо предпочитате четивото вместо веселбата.
Младежът въздъхна и отново свали книгата.
— Ами, виждате ли, аз също не съм кой знае какъв танцьор.
— Аха — рече тя.
— Но — той вдигна пръст — не е само това. Може би още не го осъзнавате, но не е никак трудно да ви писне от тези забави. След като посетите пет-шестстотин започва да ви се струва, че се повтарят.
Вин повдигна рамене.
— Сигурно щяхте да се научите да танцувате по-добре, ако се бяхте упражнявали.
Елънд повдигна вежди.
— Няма да ме оставите да чета, нали?
— Не мисля.
Той въздъхна и натика книгата в джоба — който, впрочем, показваше видими белези от износване.
— Е, добре. Искате ли вместо това да танцуваме?
Вин замръзна. Елънд се усмихваше безгрижно.
„Божичко! Този тип или е изключително ловък, или абсолютно му липсват обноски“. Притеснителното бе, че не можеше да определи кое от двете.
— Да разбирам ли, че това означава не? — попита Елънд. — Хубаво — бях длъжен да ви предложа, нали съм джентълмен? Но се съмнявам, че двойките долу ще одобрят взаимното ни настъпване по палците.
— Съгласна. Какво четете?
— Дилистени — отвърна Елънд. — „Процесите над паметника“. Чели ли сте я?
Вин поклати глава.
— Е, малцина са я чели. — Той се наведе към перилата и надзърна долу. — Та какво мислите за първата си среща с двора?
— Всичко е много… объркващо.
Елънд се засмя.
— Говорете каквото щете за Къща Венчър, но те знаят как да организират балове.
Вин кимна и попита:
— Вие не ги харесвате, нали? — Може би пред нея стоеше някой от съперниците на Венчър, за които й бе говорил Келсайър.
— Не особено — призна той. — Обичат показността, особено пред другите благородници. Ако ще правят бал, трябва да е най-добрият. Няма значение, че изтощават прислугата до смърт при подготовката, а после ги пребиват, че на следващата сутрин салонът не свети от чистота.
Вин го погледна изпитателно. „Това не са думи, които бих очаквала да чуя от един благородник“.
Елънд млъкна. Изглеждаше малко смутен.
— Няма значение. Този терисец не търси ли вас?
Вин също се надвеси над перилата. И наистина, високата фигура на Сейзед стърчеше до нейната празна маса. Тъкмо бе повикал младия слуга и го разпитваше.
— Трябва да си вървя — въздъхна Вин и се обърна към стълбите.
— Какво пък… — подхвърли Елънд. — Ще мога да се върна към четенето.
Махна й за довиждане и отвори книгата още преди тя да е направила първата крачка.
Вин слезе долу толкова бързо, че се задъха. Сейзед веднага дойде при нея.
— Съжалявам — каза тя.
— Не ми се извинявайте, господарке — отвърна той тихо. — Не е необходимо, нито нужно. Пък и е добре, че сте се поразтъпкали. Все пак бих ви посъветвал да не изглеждате толкова разтревожена.