![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Най-напред Лий забеляза, че е облякла бяла памучна рокля до коляното и небесносин памучен пуловер. Носеше на бос крак простички сандали, които изглеждаха великолепно. Косата й беше чудесно оформена; мъничко грим и бледо червило довършваха картината. Носеше малка дамска чантичка. Пуловерът прикриваше синините по китките й. Вероятно затова го е избрала, помисли си той. Слава богу, вече не накуцваше.
— Излизаш ли? — попита Лий.
— Да, на вечеря. Умирам от глад.
— Канех се да приготвя нещо.
— Предпочитам да изляза. Омръзна ми да стоя между четири стени.
— И къде смяташ да отидеш?
— Всъщност смятах да излезем заедно.
Лий наведе очи към избелелия си панталон, мокасините и ризата с къси ръкави.
— В сравнение с теб изглеждам направо дрипав.
— Нищо подобно. — Тя погледна кобура. — На твое място обаче бих оставила пищова.
Той пак огледа роклята й.
— Фейт, не знам дали в този вид ще се чувстваш много удобно на мотоциклет.
— Общинският клуб е на по-малко от километър. Там има ресторант със свободен достъп. Мислех да се поразходим. Очертава се хубава вечер.
Най-после Лий кимна. Разбираше, че по редица причини ще е най-добре да излязат.
— Съгласен. Само изчакай за секунда.
Той изтича до стаята си, свали пистолета и го прибра в едно чекмедже. Наплиска се с вода, приглади косата си, грабна якето и слезе долу. Фейт вече беше до външната врата и включваше алармата. Напуснаха къщата, излязоха на магистралата и тръгнаха по тротоара край нея. Залязващото слънце обагряше в розово небето над тях. Из дворовете наоколо припламваха градински лампи, поливачките почваха да разпръскват струи вода. Техният монотонен шепот постепенно успокои обтегнатите нерви на Лий. Той си помисли, че мекото осветление прави разходката особено приятна. Цялата местност изглеждаше обляна в ефирно сияние като сцена от романтичен филм.
Лий вдигна глава тъкмо навреме, за да зърне как същият двумоторен самолет се готви за кацане. Поклати глава.
— Адски ме стресна първия път, когато го видях тази сутрин.
— И мен би стреснал, само че първия път пристигнах тук с него. Това е последният полет за днес. Вече става тъмно.
Стигнаха до ресторанта, който бе обзаведен изцяло в морски стил — голямо корабно кормило до входа, водолазни шлемове по стените, рибарски мрежи под тавана, груби чамови стени, въжени перила и огромен аквариум, пълен със замъци, водорасли и всевъзможни риби. Сервитьорките, облечени в моряшки униформи, бяха млади и пъргави. Тази, която обслужваше тяхната маса, се оказа особено сладкодумна. Първо прие поръчката за напитки. Лий си избра чай с лед, а Фейт винен шприц. После сервитьорката изреди напевно специалитетите за деня с приятен, макар и малко тъничък контраалт. След като тя си тръгна, Фейт и Лий се спогледаха и избухнаха в смях.
Докато чакаха напитките, Фейт се озърна из залата. Лий я погледна тревожно.
— Някой познат ли видя?
— Не. Когато съм тук, почти не излизам. Точно от това се боях, да не срещна някой познат.
— Спокойно. Изобщо не приличаш на предишната Фейт Локхарт. — Той я огледа. — И сигурно трябваше да го кажа по-рано, но тази вечер изглеждаш… изглеждаш особено хубава. Истинска красавица, искам да кажа. — Той изведнъж се смути. — Не че и преди не беше хубава. Просто…
Езикът му се заплете окончателно и той наведе глава над менюто.
Фейт го погледна. Чувстваше се смутена не по-малко от него, но въпреки това по устните й заигра усмивка.
— Благодаря.
Минаха два много приятни часа, изпълнени с разговори на безобидни теми, разкази за миналото и взаимно опознаване. Тъй като беше делничен ден извън сезона, в ресторанта имаше малко клиенти. Довършиха вечерята, поръчаха кафе и си разделиха дебел резен кокосова крем-пита. Платиха в брой и оставиха толкова щедър бакшиш, че сервитьорката навярно щеше да пее по целия път към дома си.
Фейт и Лий тръгнаха бавно назад, като се наслаждаваха на прохладния нощен въздух. Но вместо да се приберат в къщата, Фейт само остави чантата си до задната врата и поведе Лий към плажа. Събу си сандалите и двамата продължиха разходката по пясъка. Вече беше съвсем тъмно, духаше свеж ветрец и по брега нямаше никой друг освен тях.
Лий погледна Фейт.
— Добре, че ти хрумна да излезем. Вечерта беше много приятна.
— Когато поискаш, можеш да бъдеш чаровен.
За момент това го раздразни леко, сетне разбра, че тя се шегува.
— Имам чувството, че това излизане ни дава възможност да започнем отначало.