Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Целият смисъл на швейцарските шифрови сметки е точно в това — да гарантират абсолютна секретност. Ако швейцарските банкери споделяха тия сведения с този и онзи, системата им отдавна да е рухнала.

— ФБР не е „този и онзи“.

— Не бой се, не съм оставила нищо черно на бяло. Цялата необходима информация е у мен.

Лий не изглеждаше убеден.

— Значи, за да получиш парите, трябва да идеш в Швейцария, така ли? При сегашните обстоятелства това ще е почти невъзможно.

— Отидох там, за да открия сметката. Банката назначи довереник — служител с пълномощия лично да управлява влога. Всичко е много сложно. Трябва да покажеш кода за достъп, да се легитимираш и да сложиш върху документите подпис, който да бъде сравнен с техния спесимен.

— Значи след това можеш просто да се обадиш на довереника и той да свърши всичко вместо теб?

— Точно така. Вече на няколко пъти съм прехвърляла дребни суми, за да проверя дали може да стане. Винаги се обажда един и същи човек. Той ме познава по гласа. Казвам му шифъра, сумата и къде искам да я изпратят. И наистина става така.

— Нали знаеш, че не можеш да използваш сметка на името Фейт Локхарт.

— Да, но тук имам банкова сметка на корпорацията Ес Ел Си.

— И ти си упълномощена да я ползваш?

— Да, под името Сюзан Блейк.

— Проблемът е, че ФБР вече знае това име. Нали си спомняш, от аерогарата.

— Имаш ли престава колко често се среща името Сюзан Блейк в тази страна?

Лий сви рамене.

— Права си.

— Тъй че поне за пари няма да имаме грижата. Някой ден ще свършат и те, но поне за начало е добре.

— Да, добре е.

Двамата помълчаха. Фейт се озърташе нервно ту към Лий, ту към океана. Той забеляза това и я погледна.

— Какво има? Да не съм се изцапал с крем по брадата?

— Лий, когато пристигнат парите, можеш да вземеш половината и да си тръгнеш. Не си длъжен да идваш с мен.

— Фейт, вече говорихме за това.

— Не, не сме. Аз направо ти заповядах да дойдеш. Знам, че ще ти е трудно да се върнеш без мен, но поне ще имаш пари, за да отидеш някъде. Виж, мога дори да се обадя на ФБР. Ще им кажа, че нямаш нищо общо. Че просто си ми помагал слепешком. И че съм ти се изплъзнала. Тогава ще можеш да се прибереш.

— Благодаря, Фейт, но нека да вършим нещата едно по едно. Не мога да те изоставя, преди да знам, че си в безопасност.

— Сигурен ли си?

— Да, напълно. Няма да се махна, докато сама не поискаш. А дори и тогава ще те следя, за бъда уверен, че няма заплаха.

Тя посегна и стисна ръката му.

— Лий, никога не бих могла да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен.

— Просто ме смятай за по-голям брат, какъвто не си имала.

Но в погледите, които си размениха, имаше нещо повече от обичта между брат и сестра. Лий наведе очи към пясъка и се помъчи да разсъждава трезво. Фейт отново зарея поглед към вълните. Когато след малко Лий вдигна глава, тя бавно кимаше и се усмихваше.

— За какво си мислиш? — попита той.

Фейт стана и го погледна отвисоко.

— Мисля, че ми се танцува.

— Танци ли? — смая се той. — Пиенето май те е хванало.