Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Не съм танцувал така от гимназията насам — каза с усмивка Лий.

Фейт продължаваше мълчаливо да се носи около него. Движенията й ставаха все по-дръзки, по-изкусителни; беше изпаднала в пламенен унес като танцьорка на фламенко. За да се движи още по-свободно, тя повдигна полата си и Лий усети как сърцето му заподскача, когато зърна белите й бедра.

Осмелиха се дори да нагазят във водата, вдигайки фонтани от пръски с все по-сложни танцови фигури. От време на време след идеалното изпълнение на някоя особено зрелищна комбинация и двамата оставаха без дъх, ухилени като ученици на забава.

Най-сетне дойде моментът, когато замълчаха, усмивките им изчезнаха и те пристъпиха по-плътно един до друг. Въртележките спряха, дишането им се успокои, кръговете станаха по-тесни и те откриха, че телата им се докосват. Накрая спряха съвсем, само се полюшваха леко в последния танц за вечерта — прегърнати, със сближени лица. Гледаха се очи в очи, а вятърът свистеше наоколо, вълните прииждаха да се сгромолясат върху брега, а луната и звездите ги съзерцаваха отгоре.

Най-после Фейт се отдръпна от него с премрежени клепачи и тялото й пак се раздвижи еротично в такт с нечута мелодия.

Лий посегна да я дръпне към себе си.

— Вече не ми се танцува, Фейт.

Намекът бе съвършено прозрачен.

Тя също посегна към него, после мълниеносно го блъсна в гърдите и той се просна по гръб на пясъка. Фейт се обърна, побягна и веселият й смях долетя до Лий, който я гледаше объркан. Той се усмихна широко, после скочи, хукна след нея и я догони на стъпалата пред къщата. Метна я на рамо и продължи, докато тя размахваше ръце и крака с престорено възмущение. Бяха забравили, че алармата е включена, и влязоха през задната врата. Наложи се Фейт да тича като луда, за да изключи сигнала навреме.

— Божичко, едва ни се размина — отбеляза тя. — Насила щяхме да докараме полицията.

— Не искам да докарвам когото и да било.

Фейт здраво стисна ръката на Лий и го поведе към спалнята си. Няколко минути седяха прегърнати на леглото в полумрака, като се люшкаха леко напред-назад, сякаш пренасяха танца от плажа на това по-интимно място.

Накрая тя се отдръпна от него и обхвана брадичката му с длан.

— Отдавна не ми се е случвало, Лий. Много отдавна.

Изпълни я смущение — и от това, което казваше, и от самото признание. Не искаше да го разочарова.

Той я погледна в очите и нежно погали пръстите й. През отворения прозорец долиташе шумът на вълните. Фейт си помисли колко е успокояващо всичко това — водата, вятърът, докосването на топла кожа; не знаеше дали някога пак ще преживее подобен миг.

— Никога няма да ти бъде по-лесно, Фейт.

Това я изненада.

— Защо говориш така?

Дори и в тъмното блясъкът на очите му я заля, обгърна я. Като гальовна закрила, помисли си тя. Нима най-сетне щеше да осъществи мечтите на романтичната петокласничка? Но сега не беше с момче, а с мъж. Много особен, уникален мъж. Тя го погледна. Да, определено не беше момче.