Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Фейт изглеждаше готова да се разплаче. Но вместо това избърса самотната сълза, бликнала от окото на Лий.

Лий се озърна към огледалото.

— Рейнолдс обаче едва ли е предвидила нещо такова.

— И на мен не ми се вярва.

Той отново я погледна и бавно изрече:

— Фейт, защо застана пред онзи куршум? Знам, че обичаш Бюканън и тъй нататък, но все пак защо?

Тя въздъхна тихо.

— Както ти казах веднъж, той е рядък човек, а аз — обикновено момиче. Не можех да го оставя да умре.

— Аз не бих го направил.

— А щеше ли да го направиш заради мен? — попита тя.

— Да.

— Човек се жертва заради хората, които обича. А аз много обичам Дани.

— Би трябвало да се досетя, след като имаше идеалната възможност да изчезнеш — фалшиви документи, сигурна къща, сметка в Швейцария, — а вместо това отиде във ФБР, за да спасиш Бюканън.

Тя се вкопчи в ръката му.

— Но все пак оцелях. Справих се. Може би това ме прави поне мъничко необикновена, нали?

Лий обгърна лицето й с длан.

— Сега, когато си тук, никак не искам да си отиваш, Фейт. Всичко бих дал, всичко бих сторил, само да останеш при мен.

Тя плъзна пръст по устните му, целуна го, вгледа се в сините очи, зад които дори и сред нощния мрак сякаш се криеше топъл слънчев лъч. Не бе вярвала, че ще ги види отново; може би единствено надеждата, мисълта за тях я бе изтръгнала от смъртта. Сега не знаеше за какво друго си струва да живее. Освен за безграничната обич към този мъж.

— Включи двигателя — предложи тя.

Той я погледна с недоумение, но замълча. Врътна ключа и двигателят заработи.