Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Не се шегувай. Той ми изпрати по факса документи за влогове, които открил наскоро. На името на децата.

— Боже мой, Джойс, та това са им сметките за колеж. Стив знаеше за тях. Затова не ги включих в списъка на имуществото. Освен това там има само неколкостотин долара.

— Документите, които държа, са за две банкови сметки от по петдесет хиляди долара.

Устата на Рейнолдс пресъхна.

— Това е невъзможно. Трябва да има някаква грешка.

— Другата неприятност е, че не става дума за целеви детски влогове. Това означава, че парите могат да бъдат изтеглени по решение на дарителя и настойника. Ти си настойник на децата, а вероятно и дарението е твоя работа. С две думи, парите са си твои. Трябваше да ми кажеш за тях, Брук.

— Джойс, нямаше нищо за казване. Просто не знам откъде са дошли тези пари. Какво сочат документите, с които разполагаш?

— Няколко превода на приблизително еднакви суми. Не е посочено откъде идват. Адвокатът на Стив заплашва да заведе дело за измама. Освен това каза, че се обадил в Бюрото.

Рейнолдс се вцепени и стисна здраво слушалката.

— В Бюрото ли?

— Сигурна ли си, че не знаеш откъде идват парите? Може би от родителите ти?

— Те нямат толкова пари. Можем ли да проследим преводите?

— Сметката е твоя. Съветвам те да предприемеш нещо. И ме дръж в течение.

Рейнолдс остави слушалката и се втренчи в документите върху бюрото, замаяна от невероятната новина. Когато след няколко минути телефонът иззвъня отново, тя се поколеба дали да вдигне слушалката. Знаеше кой се обажда.

Пол Фишер говореше по-студено от когато и да било. Нареди й незабавно да дойде в Хувър Билдинг. Друго не пожела да каже. Докато слизаше по стъпалата към гаража, краката й на няколко пъти се подкосиха. Инстинктът й подсказваше без капка колебание, че е повикана да присъства на собствената си професионална екзекуция.

Заседателната зала в Хувър Билдинг беше малка и без прозорци. Пол Фишер я чакаше там заедно с регионалния заместник-директор Фред Маси. Седнал на председателското място, Маси въртеше писалка между пръстите си и я гледаше втренчено. Тя разпозна и другите двама в залата — юриста на Бюрото и един старши инспектор от Службата за професионална отговорност.

— Седнете, агент Рейнолдс — строго изрече Маси.

Рейнолдс седна. Не беше извършила нищо нередно, но защо ли се чувстваше като главорез с окървавен нож в чорапа?

— Имаме да обсъдим с вас някои въпроси. — Маси се озърна към юриста. — Длъжен съм обаче да ви предупредя, че ако желаете, имате право на адвокат.

Тя опита да се престори на изненадана, но след разговора с Джойс Бенет просто нямаше как да успее. Усети, че зле разиграната комедия само ще засили убеждението им, че е виновна. Запита се защо второто обаждане бе последвало незабавно първото. Обикновено Рейнолдс не вярваше в заговори и конспирации, но сега изведнъж убежденията й почнаха да се променят.

— Защо ми е нужен адвокат?

Маси погледна Фишер, който се обърна към Рейнолдс.