Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Като дете бях планирала целия си живот. Щях да ставам медицинска сестра. После лекарка. Щях да се омъжа и да имам десет деца. Денем доктор Фейт Локхарт щеше да спасява живота на хората, а вечер да се прибира при своя чудесен съпруг и да бъде идеална майка на идеалните си деца. След толкова обиколки просто исках да имам един постоянен дом и там да живея до края на дните си. Децата ми винаги, винаги щяха да знаят къде да ме намерят. Изглеждаше толкова просто, толкова… осъществимо, когато бях само на осем години. — Тя най-сетне избърса очите си с книжна салфетка, сякаш чак сега бе забелязала сълзите. После отново погледна Лий. — Но ето какво получих в замяна. — Погледът й плъзна из красивата столова. — Всъщност добре се справих. Спечелих куп пари. От какво мога да се оплача? Това е американската мечта, нали? Пари. Власт. Хубави вещи. По дяволите, накрая дори сторих малко добро, макар и незаконно. А после взех, че съсипах всичко. С най-добри намерения, но това не променя нещата. Също като баща ми. Прав си, крушата не пада далече от корена. — Тя пак помълча, загледа се в приборите и сложи ножа перпендикулярно на вилицата. — Не искам да си отиваш.

С тези думи тя стана, бързо прекоси столовата и изтича нагоре по стъпалата.

Лий чу как се затръшна вратата на спалнята.

Той въздъхна дълбоко, стана и с изненада откри, че краката му са омекнали. Не беше от тичането. Изкъпа се, облече чисти дрехи и пак слезе долу. Вратата на Фейт все още бе затворена и Лий не искаше да я смущава. За да успокои обтегнатите си нерви, той реши да се заеме с почистване на пистолета. Солената вода се отразяваше зле на оръжията, а пистолетите бяха особено чувствителни в това отношение. Патрон от по-ниско качество можеше да избухне частично и да предизвика засечка. Замърсяване с пръст или пясък водеше до същия неприятен ефект. А за разлика от револвера, при пистолета засечката не се отстраняваше с просто превъртане на барабана. Докато извади заседналия патрон, човек може вече да е мъртъв. И при досегашния му късмет това сигурно щеше да стане точно когато трябва на всяка цена да стреля бързо и точно. Но пък, от друга страна, деветмилиметровите куршуми на компактния „Смит енд Уесън“ имаха изключителна ударна сила. Каквото улучеха, падаше веднъж завинаги. Той обаче се молеше от все сърце да не стига дотам. Защото това би означавало някой да стреля по него.