Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Ако не се брояха вноските в брой, Рейнолдс не виждаше нищо необичайно. Нюман бе влагал изгодно спестените си пари. Не беше забогатял, но разполагаше със значителни средства. Дивидентите от акциите също попадаха в разплащателния влог на семейството, обърквайки още повече общата картина. С две думи, без най-подробен анализ би било много трудно да се каже дали във финансите на агента има нещо съмнително. А ако човек не знаеше за сейфа, сумите по сметката просто не оправдаваха подобна проверка.
Най-объркваща бе именно купчината пари в сейфа. Защо да държи такава сума в кутия, където не се трупаше никаква лихва? Също толкова я озадачаваше и онова, което не бе открила. Когато Ан намина да провери докъде е стигнала, тя реши да попита направо.
— Не забелязах тук никакви вноски за изплащане на ипотека, нито пък разходи по кредитни карти.
— Нямаме ипотека. Тоест имахме — с трийсетгодишна разсрочка, но Кен направи допълнителни вноски и я изплати предварително.
— Браво на него. Кога беше това?
— Някъде преди три-четири години.
— А кредитните карти?
— Кен не ги признаваше. Купувахме всичко в брой. Уредите за дома, дрехите, дори колите. Нищо ново, винаги търсехме втора употреба.
— Много разумно. Така се пестят доста средства.
— Нали ти казах, Кен умееше да се справя с парите.
— Ако знаех, че е толкова опитен, щях да търся съвети от него.
— Искаш ли да прегледаш още нещо?
— Да, извинявай. Данъчните декларации за последните две-три години, ако ги пазите.
Сега Рейнолдс разбираше смисъла на голямата сума в сейфа. Щом Нюман плащаше всичко в брой, не беше необходимо да влага парите по сметка. Разбира се, за ипотеката, режийните и телефона му се налагаше да попълва чекове, тъй че трябваше да поддържа баланса си в банката. А за всички останали суми нямаше никакъв документ, сякаш банкнотите в сейфа изобщо не съществуваха. Парите в брой не оставят следи. И това означаваше, че данъчните служби няма как да узнаят за тях.
Нюман благоразумно не бе променил начина си на живот. Все същата стара къща, същите обикновени коли и нито следа от онези разточителни обиколки по магазините, които са погубили безброй крадци. А без ипотека и кредитни карти през ръцете му минаваха много пари в брой; на пръв поглед това би обяснило възможностите му редовно да инвестира в акции. Човек трябваше да се разрови задълбочено като Рейнолдс, за да открие истината.
Ан намери данъчните декларации за последните шест години в металния шкаф до стената. Бяха подредени също тъй добре, както и другите финансови документи. Един бърз поглед към обявените доходи за последните три години потвърди подозренията на Рейнолдс. В декларациите бе вписана само заплатата на Нюман заедно с някои дребни приходи от дивиденти и лихви.
Рейнолдс върна всичко на място и си облече палтото.
— Ан, много съжалявам, че трябваше да те безпокоя точно когато си имаш толкова тревоги.
— Нали аз те помолих за помощ, Брук.
Сърцето на Рейнолдс отново се сви от угризения.
— Е, не знам доколко успях да помогна.
Ан стисна ръката й.
— Можеш ли сега да ми кажеш какво става? Да не би Кен да е извършил нещо нередно?
— В момента мога само да ти кажа, че открих някои необясними неща. Няма да те лъжа, много съм разтревожена.
Ан бавно отдръпна ръка.
— Вероятно ще трябва да докладваш какво си открила.
Рейнолдс се вгледа в нея. По принцип би трябвало незабавно да отиде в СПО и да разкаже всичко. Официално Службата за професионална отговорност се водеше под шапката на Бюрото, но всъщност я ръководеха от Министерството на правосъдието. Тя се занимаваше с всички нарушения, извършени от служители на Бюрото. Говореше се, че СПО води разследванията много старателно, и от нейното име изтръпваха дори най-храбрите агенти на ФБР.
Да, от чисто техническа гледна точка случаят не представляваше трудност. Ех, ако можеше и животът да е толкова прост. Отчаяната жена пред Рейнолдс правеше нейното решение много по-сложно. В крайна сметка тя избра чисто човешката реакция и засега остави устава настрани. Кен Нюман щеше да бъде погребан като герой. Човекът бе работил като агент цели две десетилетия; заслужаваше поне това.
— Да, по някое време ще трябва да докладвам за разкритията си. Но не точно сега. — Тя помълча и стисна ръката на Ан. — Знам кога е погребението. Ще дойда с всички останали да изразя своята почит към Кен.
Рейнолдс сърдечно прегърна Ан, после си тръгна. Умът й работеше толкова трескаво, че се чувстваше леко замаяна.