Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Според мен просто нещата се усложняват. От плюене, хапане и проблеми с гърнето преминаваш към спорове за дрехи, момчета, пари. Някъде около тринайсетата година изведнъж отказват категорично да се въртят около мама и татко. Този период беше доста тежък, но накрая отново се върнаха. След това умираш от притеснения за алкохол, коли, секс и наркотици.

Рейнолдс се усмихна измъчено.

— Каква красота! Изгарям от нетърпение да дочакам този момент.

— От колко време работиш в Бюрото?

— Вече тринайсет години. Постъпих след една невероятно скучна година като адвокат в голяма фирма.

— Тази работа може да бъде опасна.

Рейнолдс я погледна втренчено.

— Да, без съмнение.

— Омъжена ли си?

— На теория да, но след месец-два няма да бъда.

— Съжалявам.

— Повярвай ми, така е най-добре за всички.

— При теб ли остават децата?

— Задължително.

— Добре. Не ме интересува какво говорят политически грамотните хора, но децата трябва да бъдат при майка си.

— В моя случай не съм напълно уверена… работя много, по всяко време на денонощието. Знам само едно — че мястото на децата е при мен.

— Казваш, че си завършила право?

— В Джорджтаун.

— Адвокатите печелят добри пари. И не е толкова опасно, колкото да работиш във ФБР.

— Сигурно.

— Не е зле да помислиш за смяна на кариерата. Много смахнати има напоследък. И твърде много оръжия. Когато Кен стана агент, още го нямаше това — разни сополанковци да търчат с автомати и да избиват хората като в някакъв гаден комикс.

Рейнолдс нямаше какво да отговори. Стоеше, стискаше бележника и мислеше за децата си.

— Ще ти донеса кафе.

Щом Ан затвори вратата, Рейнолдс рухна на най-близкия стол. Изведнъж си представи как прибират тялото й в черен найлонов чувал, а ясновидката съобщава лошата новина на осиротелите деца. Предсказах това на майка ви. По дяволите! Тя пропъди зловещите мисли и отвори бележника. Ан донесе кафе, после я остави сама и Рейнолдс постепенно започна да напредва. Откритията й бяха много тревожни.

Поне от три години насам Кен Нюман бе внасял само пари в брой на разплащателния си влог. Сумите бяха малки — ту сто долара, ту петдесет — и не личеше да има точно определени дати за вноските. Тя извади разпечатката, която й бе дал Собъл, и плъзна поглед по датите, когато Нюман бе посещавал сейфа. Повечето от тях съвпадаха с дните на вноските. Ето значи как е било, помисли си тя. Отваря сейфа, слага вътре нови пари, взима малко от старите и ги влага в семейната банкова сметка.

Като цяло сумата беше значителна, но не и огромна. Общият баланс на разплащателния влог никога не нарастваше прекомерно, защото от него редовно се теглеха суми по издадени чекове. Рейнолдс забеляза, че заплатата на Нюман е постъпвала от ФБР направо в банката. Голяма част от чековете бяха издадени на името на някаква брокерска фирма. Рейнолдс откри сведения за нея в съседното чекмедже и бързо установи, че макар и не много богат, Нюман е притежавал солиден пакет акции, а според документите излизаше, че не е пропускал нито една възможност да го увеличи. С подобряването на перспективите пред борсовия пазар в последно време капиталовложенията му бяха нараснали значително.