Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Това няма да се случи — каза и той с твърд, тих глас. — Никой няма да направи нищо лошо на нашето бебе.
— Ти си знаел! — обвини го тя със сподавен шепот.
— Аз и дядо разбрахме за това от гролимските предсказания в библиотеката на храма.
— О, Гарион! — каза тя и прехапа устната си, за да не се разплаче.
— Не се тревожи за това — каза той. — Според същото предсказание Торак трябваше да победи при Ктхол Мишрак, но това не се случи. И това предсказание няма да се сбъдне.
— Ами ако…
— Няма никакво „ако“ — каза той твърдо. — Това няма да се случи.
След като йерархът си тръгна, настроението на крал Ургит се влоши. Той седна в креслото си и загледа кисело.
— Може би ваше величество би предпочел да остане сам — осмели се да каже Сади.
— Не, Сади — въздъхна Ургит. — Колкото и да се тревожа, нищо няма да може да промени това, което вече сме задействали. — Той поклати глава и сви рамене, като че се отърсваше от целия проблем. — Защо не ми разкажеш подробностите за малката простъпка, заради която Салмисра толкова ти се сърди? Обожавам истории за измама и безчестие. Те сякаш винаги загатват, че светът в крайна сметка не е толкова лошо място.
Не след дълго, докато Сади разкрасяваше до някаква степен сложната интрига, която беше довела до падението му, сенешалът отново влезе в стаята.
— Пристигна вест от военния управител на Ктака, ваше величество — простърга гласът му.
— Какво иска пък сега? — жално промърмори Ургит.
— Съобщава, че малореанците подготвят голяма кампания на юг. Рак Горут е под обсада и със сигурност ще падне до седмица.
— През есента? — възкликна Ургит изненадано. — Те подготвят кампания, когато лятото е свършило?
— Така изглежда — отговори Оскатат. — Мисля, че Кал Закат се надява да ви свари неподготвен. Ако Рак Горут падне, нищо друго няма да стои на пътя между неговата армия и Рак Ктака.
— А гарнизонът там в действителност не съществува, нали?
— Боя се, че е така. Рак Ктака също ще падне и тогава Закат ще има цяла зима, за да укрепи завоюваната територия на юг.
Ургит изруга и бързо отиде до картата, закована на стената.
— Колко войници имаме тук горе в Моркт? — попита той и потупа картата с пръст.
— Няколко десетки хиляди. Но по времето, по което те получат заповед да се насочат на юг, малореанците вече ще бъдат на половината път към Рак Ктака.
Ургит се вгледа съсредоточено в картата, после силно я удари с юмрук.
— Пак ме надхитри! — ядоса се той. Върна се при креслото си и се строполи в него.
— Мисля, че трябва да доведа Крадак — каза Оскатат. — Генералът трябва да знае за това.
— Както сметнеш за добре, Оскатат — отговори Ургит унило.
Докато сенешалът излизаше, Гарион отиде до картата и след един съвсем кратък поглед видя решението на проблема на Ургит. Но не му се искаше да го сподели. Не желаеше да се набърква в това. Имаше поне десетина причини, поради които трябваше да си държи устата затворена. Най-важната от тях беше фактът, че ако предложеше решението на мургския крал, щеше да се обвърже по някакъв начин, а той категорично не желаеше да има нищо общо с този човек. Един нерешен проблем обаче щеше да измъчва чувството му за отговорност, а да обърне гръб на проблем, който дори не е негов, го измъчваше дълбоко. Той изруга тихичко и се обърна към Ургит.
— Извинете, ваше величество — каза той, — но как е укрепен Рак Ктака?
— Както всеки мургски град — отговори Ургит разсеяно. — Стените са 70 стъпки високи и 30 дебели. Какво значение има това?
— Това означава, че градът би издържал на обсада. Имате ли достатъчно хора там?
— Там е проблемът — нямам.
— Тогава ще трябва да пратите подкрепления преди малореанците да достигнат града.
— Блестяща мисъл, няма що! Но как бих могъл да заведа подкрепленията преди улиците да са пълни с малореанци?
Гарион сви рамене.
— Изпратете ги по море.
— По море? — Ургит го изгледа смаяно.
— Пристанището ви е пълно с кораби, а градът прелива от войници. Качете достатъчно хора на корабите за подсилване на гарнизона Рак Ктака и ги пратете в града. Дори ако Рак Горут падне утре, на малореанците все още ще им трябват десет дни, за да минат по суша. Корабите ви ще бъдат там за по малко от седмица. Подсиленият гарнизон ще успее да ги задържи, докато дойде помощта.
Ургит поклати глава.
— Войските на мургите не се движат по море — каза той. — Генералите ми няма да искат и да чуят за това.
— Нали вие сте кралят! Накарайте ги да чуят.
— Те не ме слушат — тъжно каза Ургит.
Внезапно на Гарион му се прищя да го зашлеви. С усилие той овладя раздразнението си.