Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Нали искаше да умреш?
Петра се досещаше какво ще стане. Той нямаше да я застреля. Поне докато не убие Вирломи пред очите й.
Бе пропуснала шанса си. Трябваше да му счупи врата, преди да се е окопитил, преди да извади пистолета (от колана си, изпод някоя мебел?). Това не беше честен двубой, трябваше да използва възможността да го унищожи. Инстинктите й обаче бяха взели връх — инстинктът да не убива, а само да обезвреди противника, както я бяха учили във Военното училище.
„Ето още нещо, което трябваше да науча от Ендър. Как да убивам, да се стремя към фаталния удар от самото начало. Защо съм го пренебрегнала?“
Имаше нещо, което Бийн им беше обяснил за Ахил. Граф му го казал, след като Бийн етапа причина да върнат Ахил на Земята. Ахил убивал всеки, който го е видял безпомощен. Дори лекарката, оперирала крака му, защото го е упоила и го е рязала.
Петра току-що го бе унижила. Каквото и да е искал от нея, сега вече нямаше да го желае. Нямаше да търпи да я вижда. Можеше да се смята за мъртва.
При все това, независимо от събитията, тя запази самообладание и измисли нова тактика. Колкото и да беше замаяна, мозъкът й продължаваше да работи. Врагът виждаше нещата по този начин; нека тогава да направим така, че да ги види по друг.
Петра се засмя:
— Не съм предполагала, че ще допуснеш да те натупам така.
Той се изправи бавно, мъчително, без да отмества оръжието от нея.
Тя продължи:
— Винаги съм мислила, че искаш да си шефът, като побойниците във Военното училище. Не съм предполагала, че можеш да имаш кураж като Ендър и Бийн. Досега.
Ахил мълчеше, но стоеше неподвижно. Слушаше я.
— Смешно, нали? Но Бийн и Ендър бяха малки. Не им пукаше. Всички ги гледаха отвисоко, дори аз, затова не се притесняваха, че едно момиче може да е по-способно, по-голямо от тях.
„Хайде — окуражи се мислено, — продължавай да му хвърляш прах в очите.“
— Включиха Ендър в армията на Бонсо твърде рано, преди да го обучат достатъчно. Нищо не умееше. Бонсо заповяда никой да не му помага. Тогава реших да взема това малко беззащитно хлапе под моя закрила. Такива харесвам аз, Ахиле. По-умни, но по-слаби от мен. Започнах да го обучавам. Майната му на Бонсо. Той се държеше като теб досега, постоянно се правеше на голям шеф. Ендър обаче знаеше как да ме върти. Аз го научих на всичко. А след това бях готова да умра за него.
— Ти си извратена — измърмори Ахил.
— Само не ми казвай, че не си знаел. Пистолетът е бил у теб през цялото време, защо ме остави да те натупам — ако това не беше опит…
— Опит за какво?
Гласът му трепереше съвсем леко, но ясно личеше, че е бесен. Тя го бе тласнала отвъд границите на здравия разум, отново в мрака на лудостта. Пред нея стоеше Калигула. Но я слушаше. Ако Петра успееше да представи случилото се в правилната светлина, той можеше да реши… нещо друго. Да направи коня си консул. Да направи Петра…
— Не се ли опитваше да ме съблазниш?
— Ти дори още нямаш цици.
— Не мисля, че циците са най-важни за теб. Иначе нямаше да ме домъкнеш тук. Какви бяха тия приказки, че ме искаш при теб в палатката си? Да съм ти вярна. Че искаш да съм твоя. А през цялото време се правеше на грубиян, тормозеше ме — само за да ме накараш да те намразя. През цялото време те гледах с пренебрежение. За мен ти беше едно нищо, един глупак, управляван от тестостерона, поредният орангутан, който се бие в гърдите. Но изведнъж ти ме остави да те надвия — наистина нарочно го направи? Не очакваше да повярвам, че е било случайно.
Устните му потрепнаха леко.
— Разкри ме. Така ми разваляш цялото удоволствие.
Тя се приближи, докато дулото се опря в корема й, протегна ръка, обхвана врата му и приближи главата му към себе си, за да го целуне.
Нямаше представа как се прави, беше гледала само на кино, но явно й се удаде. Пистолетът остана опрян в корема й, но Ахил я прегърна с другата си ръка и я придърпа по-близо.
Петра си спомни още нещо, което й беше казал Бийн — че последното, което видял Ахил да прави, преди да убие приятелката му Поук, било да я целуне. Бийн го сънуваше в кошмарите си. Как Ахил я целува и докато устните им са допрени, я удушава. При все че не беше видял как става. Може би изобщо не е било така.
Както и да е станало обаче, да целуваш Ахил беше опасно. А и пистолетът му се опираше в корема й. Може би това беше моментът, който чакаше. Може би за това си мечтаеше — да целува момиче и в този миг да я напълни в олово.
„Е, майната ти — помисли си тя. — Предпочитам да умра, вместо да гледам как убиваш Вирломи, задето бе достатъчно състрадателна и храбра, за да ми помогне. Предпочитам да те целуна, вместо да гледам как я застрелваш, а няма нищо по-отвратително на света от това, да се преструвам, че ти си… нещото, което обичам.“