Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Попитайте формиките, ако намерите някой оцелял.
И така нататък, всички опитваха да се изкарат много умни — или поне по-умни от индийското и тайландското правителство. Типично за журналистите. За Бийн най-важно бе как ще се отрази всичко това на Питър. Дали някой щеше да спомене вероятността Ахил да ръководи нещата в Индия? Нито думичка. Нещо за пакистанските военни маневри край иранската граница? „Банкокския атентат“ бе издухал тази стара новина на заден план. Никой не се замисляше за глобалните последици. Докато МФ държеше ядрените ракети в хангарите, събитията си оставаха регионален проблем на южна Азия.
Само че не бяха. Всички се правеха на много умни, преструваха се, че нищо не може да ги изненада, затова никой не съзнаваше, че тези събития са съвсем различни от всичко, което се е случвало досега. Най-многобройната нация на света бе обърнала гръб на заклетия си враг, за да завладее една малка държавица на изток. Сега Индия атакуваше Тайланд. Какво означаваше това? Каква беше целта на Индия? Каква полза би могла да има?
Защо не говореха за тези неща?
— Нещо не ми се спи — измърмори Суриявонг.
— Почистихте ли всичко?
— Всички близки сътрудници на чакри са изпратени в отпуск или поставени под домашен арест до изясняване на случая.
— Това означава цялото висше командване.
— Не съвсем. Най-способните полеви офицери са с войската. Те ще водят бойните действия. Един ще бъде извикан за чакри.
— Трябва ти да станеш главнокомандващ.
— Трябва, но никой не ме пита. Не си ли поне малко гладен?
— Късно е.
— Тук е Банкок.
— Е, не съвсем. Това е военна база.
— Кога ще пристигне приятелката ти?
— Утре сутринта. Призори.
— Ух. Ще е малко кисела. Трябва да я посрещнеш на летището.
— Не се бях замислял за това.
— Хайде да вечеряме. Офицерите го правят по всяко време. Можем да вземем двама войници, за да не ни помисли някой за деца.
— Ахил няма да се откаже да ме убие.
— Нас. Този път атентатът беше срещу нас.
— Може да има резервен план.
— Бийн, гладен съм. Ти не си ли гладен? — Суриявонг се обърна към войниците от взвода, който го охраняваше. — От вас няма ли гладни?
— Не — отвърна един. — Вечеряхме в определения час.
— Спи ни се — добави друг.
— Кой е достатъчно бодър, за да дойде в града с нас?
Веднага всички пристъпиха напред.
— Добрият войник винаги е готов да охранява командира си — коментира Бийн.
— Определи двама да дойдат и изпрати останалите да спят — нареди Суриявонг.
— Слушам — отвърна Бийн; обърна се към войниците. — Искам трезва преценка. Кой се чувства най-бодър, за да прекара една безсънна нощ?
— Утре ще ни бъде ли разрешено да се наспим? — попита един.
— Да. Въпросът е кой смята, че това ще се отрази най-малко на ритъма му.
— За мен няма проблем.
Още четирима се обадиха. Бийн избра двамата, които бяха най-близо.
— Двама от останалите да останат на пост за още два часа, след това дежурствата продължават както обикновено.
След като излязоха, следвани на пет метра от телохранителите си, Бийн и Суриявонг най-после имаха възможност да поговорят откровено. Преди това обаче Суриявонг имаше един въпрос:
— Караш войниците да дават нощни дежурства дори тук в базата?
— Какво лошо има?
— Нищо лошо, но… това наистина е параноя.
— Знам, че имам враг, който желае смъртта ми. Враг, който сменя една силна позиция с друга.
— Всеки път все по-силна. В Русия нямаше власт да започне война.
— В Индия също може да няма.
— Войната е факт. Нима твърдиш, че идеята не е негова?
— Идеята е негова, но вероятно още му се налага да убеждава възрастните да я водят.
— Достатъчно е да убедиш подходящите хора и ще ти дадат собствена армия — отбеляза Суриявонг.
— Влез под кожата на неколцина идиоти и ще ти оставят цяла страна за управление. Както са доказали Вашингтон и Наполеон.
— Колко трябва да спечелиш на своя страна, за да ти дадат целия свят?
Бийн не отговори.
— Защо иска да ни убие? — попита Суриявонг. — Съгласен съм с теб, че тази операция беше изцяло дело на Ахил. Индийското правителство не би предприело такова нещо. Индия е демокрация. На убийството на деца не се гледа с добро око. Няма начин да получиш одобрение.
— Може Индия изобщо да не е замесена. Все още не знаем нищо със сигурност.
— Освен, че зад това стои Ахил. Замисли се за всички неща, в които няма логика. Нескопосана военна стратегия, над която вероятно ще успеем да надделеем. Подмолна операция като тази, която може само да срине репутацията на Индия пред света.
— Той очевидно не действа в интерес на Индия. Индийците обаче си мислят, че е на тяхна страна, и сделката с Пакистан бе постигната благодарение на него. Той работи за себе си. И вече се досещам какво би могъл да спечели от отвличането на Ендъровия джийш и опита да те убие.