Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Кампанията върви добре — обяви Ахил.
— Стратегията е глупава. Тайландците ще ви разбият на пух и прах.
— Преди няколко минути са имали малък преврат. Главнокомандващият на тайландската армия е взривил младия Суриявонг. Безпрецедентен случай на професионална завист.
Петра се опита да скрие съжалението си за Суриявонг и отвращението си от Ахил:
— Нали не очакваш да повярвам, че нямаш нищо общо?
— Е, обвиняват индийски агенти, разбира се, но индийците нямат пръст в тази работа.
— Дори чакри?
— Той определено не е индийски шпионин.
— За кого шпионира тогава?
Ахил се засмя:
— Толкова си недоверчива, моя Бризеида.
Петра с мъка запази самообладание, за да не се издаде.
— Да, Пет, ти наистина си моята Бризеида, не си ли даваш сметка?
— Не е съвсем така. Бризеида е била пленничка на друг.
— О, тялото ти е в моя власт, използвам ума ти, но сърцето ти принадлежи на друг.
— Принадлежи на мен.
— Принадлежи на Хектор. Но… имам още една тъжна новина. Суриявонг не е бил сам, когато сградата се е взривила. Сред останките са намерени частици месо, кости и капки кръв от още един човек. За жалост така ми се отнема възможността да влача трупа му пред стените на Троя.
Сърцето на Петра се сви. Дали я е чул, когато казваше на Вирломи: „Аз съм Бризеида“? И кого имаше предвид, когато говореше за Хектор?
— Не разбирам какво искаш да ми кажеш.
— Ох, не ми казвай, че не си забелязала тия съобщения, от които бъка във форумите. За Бризеида, Гуиневир и всякакви други трагични героини, попаднали в плен на някой злодей.
— Какво за тях?
— Знаеш кой ги пише.
— Нима?
— А, бях забравил. Отказваш да играеш на гатанки. Добре, всичко е писано от Бийн, и ти го знаеш.
Петра изпита нежелан приток на емоции — и се постара да ги потисне. Ако съобщенията бяха изпратени от Бийн, значи той все пак бе оцелял от предишния опит за покушение. Това означаваше, че Бийн е „Хектор Победоносен“ и се намира в Банкок, че Ахил го е открил и пак се е опитал да го убие. Че е загинал със Суриявонг.
— Благодаря, че ми казваш какво знам. Така ми спестяваш труда да използвам паметта си.
— Знам, че си сломена, бедна ми Бризеида. Смешното е, че Бийн беше само допълнителен бонус. От самото начало целта ни беше Суриявонг.
— Чудесно. Моите поздравления. Гениален си. Какво искаш още да ти кажа, за да млъкнеш и да ме пуснеш да хапна нещо за вечеря?
Грубото отношение към Ахил беше единствената илюзия за свобода, която й оставаше. Тя знаеше, че това го забавлява. Но не беше толкова глупава, че да му говори така пред други хора.
— Ти се надяваше, че Бийн ще те спаси, нали? — попита той. — Затова старият глупак Граф изпрати онова искане за информация, което ти предаде на Вирломи, за да отговори на Бийн.
Петра започна да се отчайва. Ахил наистина наблюдаваше всичко.
— Хайде, чешмата е първото място, на което сложихме микрофони.
— Мислех, че имаш по-важни занимания.
— Няма по-важно от теб, Пет. Де да можех да те накарам да дойдеш в палатката ми.
— На два пъти ме отвличаш. Следиш ме навсякъде. Не мога да си представя да имаш по-пълна власт над мен.
— Искам да си с мен. Ти все още си мой враг.
— О, как забравих? От мен се очаква с готовност да доставям удоволствие на похитителя си и да му се отдам изцяло.
— Ако го исках, Пет, щях да те изтезавам. Но не искам да те имам по този начин.
— Колко мило.
— Не, ако не мога да те имам по твоя воля, да бъдеш моя съюзничка и приятелка, просто ще те убия. Не си падам по изтезания.
— След като използваш плановете ми.
— Забравяш, че не използвам плановете ти.
— О, да. Защото Суриявонг е мъртъв. Така не се опасяваш от сериозна съпротива.
Ахил се засмя:
— Ами, да, точно така.
Това, разбира се, означаваше, че нищо не е разбрала.
— Лесно е да лъжеш човек, когато е изолиран от света. Получавам само онази информация, която ти ми даваш.
— Да, но ти давам цялата информация. Ако си достатъчно умна да я разтълкуваш правилно.
Петра затвори очи. Бедният Суриявонг не й излизаше от ума. Той винаги работеше толкова усърдно. Даваше всичко за страната си, а собственият му командир го беше убил. Дали е разбрал истината? Петра се надяваше, че не.
Ако продължаваше да мисли за Суриявонг, нямаше да мисли за Бийн.
— Ти не ме слушаш — възнегодува Ахил.
— О, благодаря, че ми каза. Мислех си, че те слушам.
Ахил понечи да каже още нещо, но замълча и рязко вдигна глава. В едното му ухо имаше слушалка, свързана с компютъра му. Някой му говореше.