Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Ахил се обърна към компютъра си. Написа нещо, прочете нещо. Лицето му остана безизразно — но това беше промяна, защото допреди малко се усмихваше и говореше приятелски. Нещо бе станало. Всъщност Петра го познаваше достатъчно добре и й се стори, че усеща гняв. А може би страх, или поне така се надяваше.
— Не са загинали — досети се тя.
— Млъквай.
Тя се засмя:
— Това ти съобщиха, нали? Агентите ти пак са се наакали. Ако искаш тази работа да стане, Ахиле, трябва сам да си я свършиш.
Той се извъртя към нея и се втренчи в лицето й:
— Изпратил е съобщение от казармата на ударния си отряд в Банкок. Разбира се, чакри го е засякъл.
— Оцелял е. Пак те е надхитрил.
— Измъкнал се е на косъм, но това изобщо не вреди на плановете ми, защото…
— Хайде, хайде, знаеш, че благодарение на него те изритаха от Русия.
Ахил вдигна вежди:
— Значи признаваш, че си изпратила закодирано съобщение.
— Бийн не се нуждае от тайни послания, за да те натупа.
Ахил стана и се приближи. Петра се приготви да я удари, но той постави ръка на гърдите й и я блъсна със стола назад.
Главата й се удари в пода. Прилоша й и й излязоха свитки. Остра болка прониза черепа й, започна да й се гади.
— Извикал е добрата стара сестра Карлота — заговори Ахил; гласът му не издаваше чувства. — Тя обикаля света, за да му помага. Не е ли мило от нейна страна?
Петра едва разбираше какво й говори. „Само не увреждане на мозъка“ — молеше се наум. Това бе единственото, което имаше. Предпочиташе да умре, пред загубата на способностите, на които дължеше всичко, за да бъде такава, каквото е.
— Това обаче ми дава време да организирам една малка изненада — продължи Ахил. — Бийн ще съжалява, че е оцелял.
Петра понечи да каже нещо, но изведнъж забрави какво. Дори забрави последните му думи.
— Какво?
— О, замая ли ти се главата, скъпа ми Пет? Друг път внимавай, когато се клатиш на стола.
Тя изведнъж си спомни думите му. Изненада. За сестра Карлота. Бийн щял да съжалява, че е още жив.
— Сестра Карлота те е прибрала от улицата в Ротердам — каза Петра. — На нея дължиш всичко. Операцията на крака ти. Постъпването във Военното училище.
— Нищо не й дължа. Тя избра Бийн, не разбираш ли? Него изпрати в училището. Мен ме подмина. Аз съм този, който налагаше ред на улицата. Благодарение на мен онзи дребосък Бийн остана жив. Обаче тя изпрати него в космоса, а мен остави в калта.
— Горкото дете.
Той я изрита в ребрата. Петра изохка.
— Колкото до Вирломи, смятам да я използвам, за да ти дам урок какво става, когато не ми се подчиняваш.
— Така ли искаш да спечелиш верността ми?
Той пак я изрита. Петра се опита да се сдържи, но пак изстена. Стратегията на пасивната съпротива не действаше.
Ахил продължи, сякаш нищо не е станало:
— Хайде, защо лежиш там? Ставай.
— Защо просто не ме убиеш? Вирломи се опита да постъпи като достоен човек.
— Вирломи беше предупредена какво ще стане.
— Вирломи е само начин да ме нараниш.
— Не се мисли за толкова важна. Ако исках да те заболи, щях да измисля друг начин.
Отново се престори, че иска да я ритне. Тя се сви, но той не й направи нищо.
Подаде й ръка.
— Хайде, стани, драга ми Пет. Недей да лежиш на пода.
Петра пое ръката му. Отпусна се и той се напрегна, за да я вдигне.
„Глупак! — помисли си тя. — Забравяш, че владея бойни изкуства. Ти не беше във Военното училище достатъчно дълго, за да се научиш.“
Щом стъпи на краката си, тя го блъсна нагоре. Понеже дърпаше в същата посока, Ахил загуби равновесие, залитна и падна върху краката на стола й.
Не удари главата си. Веднага се опита да се изправи, но тя предвиди реакцията му и започна да го рита с тежките си военни обувки. Така въртеше краката си, че винаги го улучваше на места, които не пазеше. Всеки ритник беше болезнен. Ахил се опита да се отдръпне, но тя се нахвърли върху него безмилостно и тъй като той използваше ръцете си, за да пълзи, Петра успя да го изрита в главата, толкова силно, че го разтресе, повали го назад.
Той не изпадна в безсъзнание, но се замая. „Да видим сега дали ще ти хареса.“
Ахил се опита да й приложи някаква хватка от уличния бой, да я изрита в краката, докато гледаше в друга посока. Жалък опит. Тя подскочи и го изрита в слабините.
Ахил изпищя от болка.
— Хайде, ставай — нареди тя. — Ако искаш да убиеш Вирломи, първо трябва да убиеш мен. Давай. Ти си убиецът. Извади оръжието! Смело!
Внезапно, без тя да забележи как, в ръката му наистина се появи пистолет.
— Изритай ме пак — процеди през зъби Ахил. — Да видим дали ще си по-бърза от куршума.
Тя не помръдна.