Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
И беше гладна като вълк. Предишния ден не успя да вечеря, а след като си изяде боя човек явно огладнява особено много. Обикновено не закусваше и нямаше определена маса. По принцип сядаше сама и другите от уважение към чувствата й или от страх от Ахил не й досаждаха.
Сега обаче нещо я накара да занесе табличката си на една маса, където имаше само две свободни места. Разговорите утихнаха и само неколцина я поздравиха. Тя им се усмихна, но се съсредоточи над храната си. Разговорите пак се оживиха.
— Няма начин да се е измъкнала от базата.
— Значи още е тук.
— Освен ако някой не я е отвел.
— Може би са я пратили на специална мисия или нещо такова.
— Според Саяги са я убили.
Тръпки побиха Петра.
— За кого говорите? — попита тя.
Другите я погледнаха, но всички бързо отместиха очи. Накрая един отговори:
— Вирломи.
Вирломи беше изчезнала. Никой не знаеше къде е.
„Убил я е — помисли си Петра. — Каза, че ще го направи, и го направи. Единственото, което спечелих снощи, бе да не го извърши пред очите ми.
Не издържам повече. Ще полудея. Не мога да живея така. Да съм негова пленница и той да убива всеки, който се опита да ми помогне…“
Никой не я поглеждаше. Всички мълчаха.
„Знаят, че Вирломи се е опитала да изпрати информация на Граф, защото сигурно е казала нещо на Саяги, когато отиде при него вчера. А днес вече я няма.“
Петра знаеше, че трябва да се храни, колкото и да е натъжена, колкото и да й се искаше да заплаче, за закрещи и да избяга от столовата, да падне на колене и да моли Господ за прошка… за какво? Защото беше жива, а Вирломи — не.
Хапна, колкото можеше да се насили да изяде, и излезе от стола.
Докато отиваше към стаята си обаче, осъзна нещо: Ахил не би убил Вирломи по този начин. Нямаше смисъл да го прави, без другите да видят как я арестуват и отвеждат. Нямаше полза, ако просто изчезне една нощ.
От друга страна, ако Вирломи избяга, той не би позволил да се разчуе. Така би било още по-зле. Той щеше да запази мълчание, та другите да си мислят, че е мъртва.
Петра си представи как Вирломи дръзко излиза от сградата. Или може би се измъква незабелязано, преоблечена като чистачка? Или беше прескочила оградата и се бе натъкнала на минно поле. Петра дори не знаеше как изглежда базата и как я охраняват. Не я допускаха извън сградата.
„Напразни мечти — помисли си, когато седна да работи. — Вирломи е мъртва, Ахил мълчи, за да ни измъчва с незнание.“
Ахил обаче не се появяваше и Петра започна да си мисли, че Вирломи може би наистина се е измъкнала. „Може би Ахил се крие, защото не иска никой да забележи синините му от снощи. Може би има проблем с топките и е отишъл на лекар — макар че това би означавало смъртна присъда за доктора.“
Може би се криеше, защото Вирломи се беше измъкнала и той не искаше всички да видят безсилния му гняв. Когато я залови, щеше да я довлече в залата и да я застреля, тогава щеше да е в състояние да ги погледне в очите.
Докато това не се случи, все още имаше шанс Вирломи да се е измъкнала.
„Дано да е така, приятелко. Бягай и не се обръщай назад. Прекоси границата, намери си добро скривалище, преплувай в Шри Ланка, вземи кораб за луната. Направи чудо, Вирломи, остани жива.“
Убийство
До: Graff.pilgrimage@colmin.gov
От: Carlotta.agape@vatican.net/orders/sisters/ind
Тема: Моля, препратете това писмо
Прикаченият файл е закодиран. Моля, изчакайте дванайсет часа и ако не получите ново писмо от мен, препратете го на Бийн. Той знае шифъра.
За претърсването и установяването на контрол над цялата база в Банкок бяха достатъчни по-малко от четири часа. Компютърните специалисти щяха да се опитат да разкрият с кого е комуникирал Наресуан и дали е бил замесен в международна игра, или е действал на своя глава. Когато изпълни задачата си, Суриявонг се върна сам в казармата, където чакаше Бийн.
Повечето войници на Бийн се бяха върнали и той ги изпрати да си лягат. Все още гледаше новините, без да им обръща особено внимание — не научаваше нищо ново, просто се интересуваше кой как ще коментира случилото се. В Тайланд всички изявления бяха заредени с патриотичен патос. В чужбина, разбира се, беше различно. В международните канали на версията за индийския заговор се гледаше скептично.
— Защо й е на Индия да провокира тайландска намеса във войната?
— Знаят, че Тайланд рано или късно ще се намеси, независимо дали Бирма ще поиска помощ. Затова са решили да лишат противника от най-добрия му стратег, завършил Военното училище.
— Каква опасност може да представлява едно дете?