Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Намалява конкуренцията може би.
— Не — отвърна Бийн. — Иска да изкара, че възпитаниците на Военното училище са най-силното оръжие във войната.
— Да, но той не е завършил Военното училище.
— Бил е във Военното училище и е на подходяща възраст. Не му се чака, за да стане владетел на целия свят. Иска всички да повярват, че едно дете може да ги управлява. Ако си струва да те убие, ако си струва да отвлече другарите на Ендър…
„Питър Уигин също има полза от това — даде си сметка Бийн. — Той не е учил във Военното училище, но ако децата стават за световни водачи, писанията му от името на Лок го издигат над другите кандидати. Талантът на военачалник е едно. Да прекратиш Войната на Лигата е много по-голяма заслуга. Така «психопатите, изхвърлени от Военното училище», нямат никакви шансове.“
— Мислиш ли, че това е всичко? — попита Суриявонг.
— Кое да е всичко? — Бийн бе загубил нишката на мисълта си. — А, имаш предвид дали е достатъчна причина Ахил да иска да ни убие? — Бийн се замисли за миг. — Не знам. Може би. Но това не обяснява защо хвърли Индия в много по-кървава война, отколкото й се налага да води.
— Какво ще кажеш за такова обяснение? Да всее такъв страх, че всички да поискат силна хегемония, за да се ограничи мащабът на войната.
— Звучи добре, само дето никой няма да предложи Ахил за хегемон.
— Логично. Изключваш ли възможността Ахил просто да е глупак?
— Да, това е изключено.
— Ами Петра, възможно ли е да го е подмамила да избере по-глупава и разточителна стратегия?
— Възможно е, но Ахил твърде добре умее да чете мислите. Не съм сигурен, че Петра е в състояние да го измами. Никога не съм я виждал да лъже. Не знам дали изобщо може.
— Никога ли не си я виждал да лъже?
Бийн сви рамене:
— След войната се сприятелихме. Тя винаги говори каквото мисли. Понякога премълчава, но после ти го казва в очите. Без преструвки, без потайности. Всичко е черно на бяло.
— Да, за да лъжеш добре, трябва да имаш опит.
— Като чакри ли?
— Този пост не се получава само по военни заслуги. Трябва да направиш добро впечатление на много хора. И добре да си прикриваш следите.
— Нали не намекваш, че тайландското правителство е корумпирано? — уточни Бийн.
— Намеквам, че тайландските управници са ловки политици. Надявам се, че това не те изненадва. Защото съм чувал, че си умно момче.
Взеха кола, за да отидат в града — Суриявонг имаше власт да осигури автомобил и шофьор, просто не я беше използвал досега.
— Къде ще вечеряме? — попита Бийн. — Не съм си взел пътеводителя за ресторантите.
— Израснал съм в семейство с по-добрите готвачи от кой да е ресторант.
— Значи отиваме у вас, така ли?
— Близките ми живеят край Чиангмай.
— Това скоро ще бъде военна зона.
— Затова мисля, че вече са във Виентян, макар че от съображения за сигурност не би трябвало да ми кажат. Баща ми управлява мрежа от малки фабрики за боеприпаси, разпръснати из цялата страна. — Суриявонг се усмихна. — Постарах се да уредя неколцина души от семейството си на такива длъжности в отбранителната система.
— С други думи, той беше най-подходящ за поста.
— Майка ми също беше най-подходяща за поста си. Любовната ни авантюра със западния начин на живот е свършила още преди век.
Накрая се наложи да попитат войниците, а те знаеха само ресторантчета, където можеха да си позволят да се хранят. Седнаха в една денонощна закусвалня в квартал, който не беше нито най-лошият, нито най-хубавият в града. Храната бе удивително евтина, почти без пари.
Суриявонг и войниците се нахвърлиха върху храната, сякаш беше най-хубавото, което вкусваха в живота си.
— Не е ли супер? — възкликна Суриявонг. — Когато родителите ми имаха гости и ядяха префърцунени манджи в трапезарията, ние децата отивахме в кухнята и се хранехме с прислугата. Похапвахме от това. Истинска храна.
Сигурно затова американците в „Ям-ям“ в Грийнсбъро обичаха буламачите, които им сервираха там. Детски спомени. Храна, която ти напомня за спокойствие и любов, за поощрения за добро поведение. Днес беше послушен — отиваме на ресторант. Бийн обаче нямаше такива спомени. Не изпитваше носталгия по изтръскването на празни обвивки от храна и облизването на изхвърлени пластмасови чашки, когато остатъците се размазват по носа ти.
За какво да си спомня? За живота в „семейството“ на Ахил? За Военното училище? Едва ли. Животът със семейството му в Гърция бе твърде скорошно събитие, за да стане част от детските му спомени. На Крит му харесваше, той обичаше семейството си, но единствените хубави спомени от детството му бяха от апартамента на сестра Карлота, след като тя го прибра от улицата, нахрани го, осигури му безопасност и го подготвяше за изпитите във Военното училище — билетът му за бягство от Земята, далеч от Ахил.