Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Любовта й към Ендър беше странна смесица от почит и копнеж, която я караше да сънува невъзможни сценарии за общото им бъдеще, да слеят живота си, докато смъртта ги раздели, фантазираше си как отглеждат децата си, най-гениалните на света. Представяше си как стои гордо до най-великия човек на Земята (защото такова бе мнението й за него), как открито показва пред всички, че тя е избраницата.
Мечти. След войната Ендър изпадна в немилост. Съсипаха го. Не можеше да понесе, че е станал причина за унищожаването на формиките. И понеже се беше огънала през войната, срамът я караше да страни от него, докато стана твърде късно, докато ги разделиха.
Затова Петра знаеше, че чувствата й към Бийн са съвсем други. За него не си мечтаеше и не фантазираше нищо. Просто го приемаше. Те бяха родени един за друг не като съпруг и съпруга — Боже опази — не като гаджета, а както дясната и лявата ръка се допълват. Просто си прилягаха. Нищо вълнуващо, нищо запаметяващо се. Но все пак важно. Петра знаеше, че от всички деца във Военното училище, от всички в Ендъровия джийш, ще остане близка само с Бийн.
Сетне слязоха от совалката и се разпръснаха по света. И макар че Армения и Гърция бяха сравнително близко — в сравнение с Шен в Япония или Горещата супа в Китай — те нито веднъж не се срещнаха, нито веднъж не си писаха. Петра знаеше, че Бийн ще отиде при семейството си, което досега не е познавал, а тя — ще се сближи със своето. Тя не копнееше за него, нито той за нея. Но и не беше нужно да висят по цял ден заедно и да си бъбрят. Като лявата и дясната ръка, те все още си прилягаха, оставаха си приятели. Когато изпаднеше в нужда, първият, на когото щеше да се обади, беше Бийн.
В свят без Ендър Уигин Бийн бе любимият й човек. За него щеше да скърби най-много, ако му се случеше нещо.
Точно затова се преструваше, че не я е грижа какво ще му стори Ахил, но не беше вярно. Тревожеше се постоянно. Разбира се, боеше се и за себе си — може би малко повече за себе си, отколкото за него — но вече бе загубила един любим човек. И макар че все си казваше как тези детски приятелства няма да имат значение след двайсет години, не искаше да изгуби още един.
Компютърът й изпиука.
На дисплея се появи съобщение:
Какво дремеш? Ела веднага.
Само Ахил би могъл да напише нещо толкова грубо. Тя не дремеше. Мислеше. Но нямаше смисъл да спори с него.
Изключи компютъра и стана.
Беше вечер и навън се смрачаваше. Наистина доста се беше замечтала. Повечето други от дневната смяна в отдела за стратегическо планиране си бяха тръгнали и нощната смяна застъпваше. Двама от дневната все още бяха на бюрата си.
Петра срещна погледа на Вирломи. Другото момиче изглеждаше разтревожено. Това означаваше, че е направила нещо в отговор на темите за Бризеида, и се бои от последствията. Е, имаше защо да се тревожи. Кой можеше да предвиди реакцията на Ахил, когато реши да убие някого? Според Петра той винаги планираше да убие някого, затова нищо в поведението му не би могло да ти подскаже дали ти няма да си следващият. „Прибирай се и се опитай да поспиш, Вирломи — помисли си Петра. — Дори Ахил да е надушил, че се опитваш да ми помогнеш, и да е решил да те убие, няма как да го избегнеш, затова поне се наспи.“
Петра излезе от огромната зала, в която работеха, и тръгна по коридорите като на сън. Наистина ли е била задрямала, когато Ахил й написа съобщението? Не й пукаше.
Предполагаше, че единствена в Отдела за стратегическо планиране знае къде се намира кабинетът на Ахил. Често го посещаваше, но не го смяташе за привилегия. Тя беше робиня. Ахил я пускаше в покоите си, защото не гледаше на нея като на свободен човек.
Едната стена на стаята бе заета от двуизмерен компютърен дисплей, който сега показваше подробна карта на границата между Индия и Бирма. Цял отряд чиновници въвеждаха информацията, която постъпваше от сателитите, и актуализираха картината, за да може Ахил във всеки един момент да променя стратегията. Иначе обстановката бе спартанска. Два стола — твърди — маса, етажерка за книги и койка. Петра предполагаше, че някъде в базата има удобен апартамент с няколко стаи и меко легло, което той никога не използва. Какъвто и да беше, Ахил не обичаше прекаления разкош. Никога не търсеше удобства, поне доколкото го познаваше тя.
Когато Петра влезе, той не отмести очи от картата — но тя беше свикнала. Демонстративната липса на внимание към нея всъщност бе извратен начин да общува с нея. Когато я погледнеше, сякаш виждаше през нея — тогава тя се чувстваше наистина невидима.