Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Не се шегувам, а дори да е шега, не е много смешна.
— Не го приех за шега. Помислих си, че се хвалиш.
— Така е. Но не бих си губил времето да се хваля с нещо, което не съм направил.
Такъв си беше Бийн — признаваше недостатъците си, без да подценява достойнствата си. Без фалшива скромност, но и без прекалена суетност. Ако си дадеше труд да разговаря с теб, никога не се стараеше да се изкара по-добър или по-лош, отколкото беше.
Във Военното училище тя не го познаваше добре. Как би могла? Петра беше по-голяма и макар че го бе забелязала и на няколко пъти разговаряха (винаги общуваше с новаците, защото знаеше, че имат нужда от приятели, пък били те и момичета), просто нямаха достатъчно поводи да го правят.
След това дойде онзи ужасен случай, когато Петра се опита да предупреди Ендър — оказа се, че всичко е нагласено, че всъщност враговете на Ендър я използват, за да му заложат клопка и да го пребият. Бийн единствен се досети какво става и се намеси. И съвсем естествено си направи извода, че Петра е част от заговора. За известно време продължи да я подозира. Петра още не знаеше кога е повярвал в невинността й, но този случай беше сериозна преграда между тях на Ерос. Затова успяха да се опознаят едва след края на войната.
Тогава Петра осъзна какъв всъщност е Бийн. Трудно беше да гледаш на този дребосък без пренебрежение. Макар всички да знаеха, че той е избран за заместник на Ендър, ако Ендър се огъне под напрежението на битката, на много от тях това не се харесваше. Петра обаче нямаше нищо против. Тя знаеше, че Бийн е най-добрият от Ендъровия джийш. Това не я притесняваше.
Какъв бе всъщност Бийн? Хипофизно джудже. До този извод беше стигнала. При възрастните джуджета по лицата им личеше, че са по-стари, отколкото издава ръстът им. Но понеже Бийн беше дете и деформациите на крайниците му още не се бяха проявили, той си изглеждаше на толкова години, на колкото изглеждаше. Ако разговаряш с него като с дете обаче, преставаше да те слуша. Петра никога не се държеше така, затова Бийн винаги я беше уважавал, освен когато я мислеше за предателка.
Странното бе, че това се дължеше на едно недоразумение. Бийн си мислеше, че Петра се държи с него като с нормален човек, защото е достатъчно зряла, за да не го третира като малко дете. Истината обаче бе, че тя се държеше към него както по принцип към всички малки деца. Просто винаги се отнасяше към децата като към възрастни. Така той я уважаваше, защото си мислеше, че проявява разбиране към него, а всъщност беше чиста случайност.
След края на войната обаче вече нямаше значение. Всички знаеха, че се прибират у дома (без Ендър, както се оказа), и не очакваха да се срещнат отново. Това създаваше някакво чувство за свобода и всички задръжки между тях отпаднаха. Можеха да си кажат всичко открито. Нямаше смисъл да се сърдят един на друг, защото след броени месеци нямаше да има значение. За пръв път можеха да си позволят да се веселят.
И онзи, когото Петра най-много хареса, беше Бийн.
Динк, с когото за известно време бяха близки, малко се дразнеше, че Петра винаги се влачи с Бийн. Дори намекна (само намек, защото не искаше да скъсат завинаги), че имат романтична връзка. Е, нищо чудно да си помисли така — Динк Мийкър вече го тресеше пубертетът и като всички момчета на тази възраст си мислеше, че умствената дейност на всички останали се управлява от половите хормони.
Между Бийн и Петра обаче имаше нещо друго. Не беше като между брат и сестра. Нито като между майка и син или каквато друга психоаналогия можеше да се сети. Тя просто… го харесваше. Беше изгубила страшно много време, за да доказва на сприхави, завистливи и уплашени момчета, че във всяко отношение е по-умна и по-способна от тях, затова доста се изненада, че толкова си допада с някой, толкова надменен, толкова убеден в собствената си безпогрешност, че не се чувства застрашен от нея. Ако тя знаеше нещо по-добре от него, Бийн я слушаше, наблюдаваше, учеше се от нея. Само един се държеше така с нея. Ендър.
Ендър. Понякога ужасно й липсваше. В училището тя го взе под своя закрила — и Бонсо Мадрид, тогавашният им командир, много я тормозеше за това. Когато уменията на Ендър започнаха да си проличават, тя с готовност застана сред онези, който го следваха, подчиняваха му се, оставяха се в неговите ръце, но без да забравя, че е била негова приятелка във време, когато никой друг не е искал да го погледне. Тя бе променила живота му и макар че всички други я смятаха за предателка, Ендър никога не си помисли такова нещо.