Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
— Проститутка и нищо повече — каза.
Застанала зад гърба му, тя видя снимка на Фермина Даса, костюмирана като черна пантера на някакъв бал с маски, и не трябваше да уточнява името, за да разбере Флорентино Ариса кого има предвид. Застрашен от разкритие, което би преобърнало целия му живот, той избърза предпазливо да я защити. Спомена, че познава Фермина Даса бегло, колкото да си разменят официални поздрави, и не знае нищо за частния й живот, но несъмнено е жена, достойна за възхищение, жена, изникнала от нищото и издигнала се благодарение на собствените си качества.
— Благодарение на брака си по сметка с мъж, когото не обича — прекъсна го Сара Нориега. — Това е най-долната степен на проституция.
Не така остро, но със същата морална строгост неговата майка му бе казала същото, за да го утеши в нещастието. Смутен до мозъка на костите си, той не можа да намери подходящ отговор за безпощадността на Сара Нориега и се опита да се измъкне от темата. Но Сара Нориега не му позволи, докато не изля целия си гняв срещу Фермина Даса. По някакъв необясним, интуитивен начин беше сигурна, че именно тя е авторката на заговора, за да й измъкнат наградата. Нямате никакви причини да смята така — двете не се познаваха, никога не бяха се срещали, а Фермина Даса нямаше нищо общо с решенията на конкурса дори да беше в течение на тайните му. Сара Нориега заяви категорично: „Ние, жените, сме ясновидки.“ И сложи край на спора.
В този момент Флорентино Ариса я видя с други очи. И за нея годините минаваха. Плодовитата й природа вехнеше безславно, любовта й запираше в сподавено хълцане, а на клепачите и започваше да прониква сянката на старите горчивини. Беше прецъфтяло цвете. Освен това в яростта от поражението бе загубила сметката на чашите бренди. Не беше във форма; докато вечеряха притоплен ориз с кокосово брашно, тя се опита да установи какъв е поотделно приносът им в провалилото се стихотворение, та да се знае по колко листна от „Златната орхидея“ се падат на всекиго. Не за първи път се забавляваха с подобни безцелни турнири, по той се възползува от случая, за да си поеме дъх след току-що отворената рана. Заплетоха се в дребнав спор, който надигна и у двамата озлоблението, утаявало се през петте години споделена любов.
В дванадесет без десет Сара Нориега се качи на един стол да навие часовника с махалото и премести стрелката по памет на точния час, сякаш искаше да му каже без думи, че е време да си отива. Тогава Флорентино Ариса усети, че трябва веднага да прекъсне от корен тази връзка, лишена от любов, и потърси повод да вземе инициативата, както правеше винаги. Помоли се на бог Сара Нориега да му позволи да остане в леглото й, за да й каже, че всичко между тях е свършено, и я повика да седне до него, след като навие часовника. Но тя предпочете да остане на разстояние и седна в креслото за гости. Тогава Флорентино Ариса й протегна показалеца си, натопен в бренди, както правеха друг път в прелюдиите на любовта. Тя го избягна.
— Не сега — каза тя. — Чакам някого.
Откакто Фермина Даса го отхвърли, Флорентино Ариса се беше научил да запазва винаги за себе си последната дума. При не толкова горчиви обстоятелства той би продължил обсадата на Сара Нориега, сигурен, че ще завърши нощта, търкаляйки се с нея в кревата, защото беше убеден, че жена, която е спала с един мъж, ще продължи да го прави всеки път, когато той поиска, стига да умее да я разнежи. Какво ли не бе изтърпял заради това си убеждение, беше се поставял над всичко, дори и в най-мръсните любовни сделки, само и само да не даде възможност на ни една жена, родена от жена, да вземе последна думата. Но тази вечер се почувствува толкова унизен, че обърна брендито си на един дъх, правейки всичко, което можа, за да се забележи ненавистта му, и си отиде, без да се сбогува. Никога повече не се видяха.