Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Най-тежките терзания обаче я налегнаха след завръщането й от сватбеното пътешествие. Още неразопаковали сандъците, мебелите и единадесетте кашона, които бе докарала, за да поеме положението си на стопанка и господарка в старинния замък на маркиз Де Касалдуеро, тя изпадна в паника от съкрушителното прозрение, че се е заблудила и е станала пленница в една къща, която не й трябваше, и нещо по-лошо — с неподходящ мъж. Трябваха й шест години, за да се освободи от това чувство. Бяха най-черните в живота й, доведена до отчаяние от вечното недоволство на свекърва й доня Бланка и от назадничавото мислене на зълвите, които не бяха се погребали живи в някоя манастирска килия само защото и тъй я носеха в себе си.
Доктор Урбино, плащайки дан на своето родословие, си правеше оглушки пред молбите й, разчитайки, че с божията помощ и е безграничната способност за приспособяване на съпругата му нещата щяха да дойдат на мястото си. Измъчваше се от озлоблението на майка си, която по-рано със своята жизнерадост вдъхваше желание за живот и у най-обезверените. И наистина: онази красива, интелигентна жена, с една човечна отзивчивост, неприсъща за обкръжението й, в течение на четиридесет години бе душата и тялото на своя социален рай. Вдовството я бе покрусило до такава степен, че човек се чудеше дали е тя същата — бе станала раздразнителна и отпусната, неприязнена към всички. Западането й можеше да се обясни само с озлоблението, че съпругът й съзнателно се е пожертвувал заради някакви си негри, както твърдеше тя, докато единствената му оправдана саможертва трябваше да бъде стремежът да пази живота си заради нея. Така че семейното щастие на Фермина Даса бе продължило колкото сватбеното пътешествие, а единственият човек, който можеше да предотврати окончателното крушение, бе парализиран от страх пред майчината власт. Именно него, а не глупавите зълви и умопомрачената свекърва обвиняваше Фермина Даса за мъртвата хватка, в която бе уловена. Прекалено късно тя заподозря, че зад професионалния си авторитет и светския си чар мъжът, за когото се бе венчала, бе непоправимо слабохарактерен: жалък хитрец, добил самочувствие от светската тежест на фамилиите си имена.
Намери спасение в новородения син. Когато излизаше от тялото й, тя изпита облекчението, че се освобождава от нещо, което не е нейно, и се бе ужасила от себе си, като установи, че не усети и най-малка привързаност към това късче месо, което акушерката й показа голичко, омазано в слуз и кръв, с усукана около шията пъпна връв. Но в самотата на двореца тя се научи да го чувствува близко, сближиха се взаимно и с голямо вълнение откри, че децата се обикват не защото са собствени деца, ами заради радостта от отглеждането. Стигна дотам, че не понасяше никого и нищо освен него в тази къща на нещастието й. Потискаше я самотата, мъртвешкият парк, застиналото време в огромните помещения без прозорци. Имаше чувство, че ще се побърка в нощите, раздирани от виковете на душевноболните жени в близката лудница. Срамуваше се от ритуала да се нарежда всяка вечер, масата за банкети — с бродираните покривки, сребърните прибори и свещниците като за покойник, на която пет призрака вечеряха по чаша кафе с мляко и питки. Ненавиждаше вечерните молитви, превземките на масата, постоянните забележки, че неправилно си служела с приборите, че крачела с големи крачки като проста жена, че се обличала като циркаджийка, че третирала мъжа си като селянка, и не покривала гърдите си с шала, като кърми детето. Когато покани първите си гости на следобедния чай с бисквити и конфитюр от цветя според последната мода в Англия, доня Бланка не се съгласи в къщата да се пият някакви си лекарства за изпотяване против треска вместо обичайния шоколад с топено сирене и гевречета от юка. Та дори сънищата й не бяха пощадени. Една сутрин Фермина Даса разказа, че сънувала някакъв непознат, който обикалял гол в замъка и хвърлял шепи пепел из салоните. Допя Бланка сухо я сряза: