Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Циклонът отмина след петнадесет минути, но североизточните му ветрове разрушиха кварталите покрай блатата и нанесоха вреди почти в половината град. Доктор Хувенал Урбино, задоволен от поредната щедрост на чичо Леон XII, не дочака дъждът да опре и от разсеяност отнесе със себе си чадъра, с който му услужи Флорентино Ариса, за да стигне до колата. Но Флорентино Ариса не се подразни. Обратното: зарадва се при мисълта какво би помислила Фермина Даса, като разбере кой е собственикът на чадъра. Беше все още смутен от вълнуващата среща, когато Леона Касиани се отби в канцеларията му и той реши, че това е единственият сгоден случай да й разкрие тайната си без повече увъртания, да разсече този възел от тумори, който не го оставяше да живее: сега или никога. Започна с въпроса какво мисли за доктор Хувенал Урбино. Тя му отговори почти без да се замисли: „Той е човек, който прави много неща, може би прекалено много, но ми се струва, че никой не знае какво мисли.“ После се замисли, разкъсвайки гумата на молива с острите си големи зъби, зъби на едра негърка, накрая сви рамене, за да приключи с въпроса, който изобщо не я интересуваше.
— Ами сигурно затова и прави толкова много неща — добави тя, — за да не трябва да мисли.
Флорентино Ариса се опита да я задържи.
— Жал ми е, че ще трябва да умре — каза той.
— Всеки трябва да умре — каза тя.
— Да — каза той. — Но този човек повече от всеки друг.
Тя нищо не разбра: сви пак рамене, без да каже нищо, и излезе. Тогава Флорентино Ариса разбра, че в някоя незнайна нощ на бъдещето, в някое щастливо легло с Фермина Даса той ще й разкаже как не бе разкрил тайната на любовта си дори пред единствения човек, спечелил правото да я знае. Не, никога нямаше да я разкрие, та било и на самата Леона Касиани — не защото не искаше да отвори пред нея ковчежето, в което я бе пазил тъй добре половин живот, а защото една тогава установи, че е загубил ключа.
Но не това беше най-потресаващото в онзи ден. Изпълни го носталгия по младежките му времена, живият спомен за литературните конкурси, чийто залп отекваше всяка година на петнадесети април по антилските земи. Той бе редовен участник в тях, но винаги, както и във всичко друго, участвуваше тайно. Явявал се беше няколко пъти от откриването им преди двадесет и четири години, но никога не получи дори последната награда. Но той не отдаваше значение на това — правеше го не от ламтеж към наградата, а защото конкурсът имаше за него една друга притегателност: Фермина Даса бе определена първата година да отвори запечатаните с восък пликове и да обяви имената на победителите и оттогава се утвърди тя да ги обявява всяка година.
Скрит в полумрака на първите редове, със свежа камелия в бутониерата, която туптеше от силата на въжделенията му, Флорентино Ариса гледаше как Фермина Даса разпечатва трите плика на сцената на някогашния Национален театър в онази вечер на първия конкурс. Запита се какво ли щеше да стане в сърцето й, като открие, че той е носителят на „Златната орхидея“. Сигурен беше, че тя ще познае почерка му и в този миг ще си опомни следобедите с бродерията под бадемите в градинката, уханието на печалните гардении в писмата, поверителния валс на коронованата богиня във ветровитите зазорявания. Но това не стана. Нещо по-лошо: „Златната орхидея“, най-желаната награда за национална поезия, бе присъдена на един китайски преселник. Общественият скандал, който предизвика това необикновено решение, постави под съмнение сериозността на конкурса. Но наградата бе присъдена справедливо и единодушието на журито се обясняваше единствено с изключителните качества на сонета.