Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
— Вярвайте ми, от душа съжалявам — каза му тя.
Флорентино Ариса се слиса не от съболезнованията, които действително заслужаваше, ами от удивление, че някой знае тайната му. Тя поясни: „Разбрах по това как трепереше цветето на ревера ви, докато отваряха пликовете.“ Посочи плюшената магнолия в ръката си и му разкри сърцето си.
— Затова аз свалих моята — каза му тя.
Беше готова да се разплаче от неуспеха си, но Флорентино Ариса й промени настроението с инстинкта си на нощен ловец.
— Хайде да отидем някъде да плачем заедно — каза й той.
Изпрати я до дома й. Вече на вратата — имайки предвид, че наближава полунощ и по улицата няма жива душа, той я склони да го покани на чашка бренди, докато разгледат албумите с изрезки и фотографии на светски събития от последните десет години, които тя бе казала, че има. Този трик още тогава бе остарял, но в случая стана неволно, защото именно тя бе говорила за албумите на връщане от Националния театър. Влязоха. Първото, което забеляза Флорентино Ариса от салона, беше, че вратата на единствената спалня е отворена и че леглото е широко и пищно, с брокатен юрган и с бронзови украшения на горната табла. Тази картина го смути. Тя, изглежда, разбра, защото избърза пред него и затвори вратата на спалнята. После го покани да седне на канапето, облечено в крепон на цветя, на което спеше една котка, и сложи на масата пред него колекцията си от албуми. Флорентино Ариса ги запрелиства, без да бърза, мислейки повече за следващите си стъпки, отколкото за съдържанието на албумите. Внезапно вдигна поглед и видя, че очите й са пълни със сълзи. Посъветва я да си поплаче на воля, без да се стеснява, защото нищо не облекчава така, както сълзите, но й подхвърли да си развърже корсета, та да й бъде по-леко. Побърза да й помогне, защото корсетът беше стегнат здраво от дълъг низ кръстосани връвчици на гърба й. Не се наложи да го развързва до края — той сам се разниза от вътрешния напор и астрономичната гръд задиша свободно.
Флорентино Ариса, който никога не можа да преодолее уплахата си от първия път, дори в най-лесните случаи, се престраши, като я погали леко по врата, а тя се преви и изхлипа като глезено момиченце, без да престава да плаче. Тогава той я целуна по същото място съвсем лекичко, както я бе докоснал с пръстите си, но не можа да повтори целувката, защото тя се извърна към него е цялото си монументално тяло, жадно и горещо, и двамата прегърнати се затъркаляха по пода. Котката на дивана се събуди и фучейки, скочи върху тях. Те се търсеха опипам, като припрени новаци и горе-долу се намериха, преобръщайки се върху смачканите албуми, както си бяха с дрехите, облени в пот, и повече гледаха да избягнат освирепелите нокти на котката, отколкото любовния провал. Но от следващата нощ нататък, макар с още кървящи рани, те продължиха да се любят няколко години поред.
Когато почувствува, че е започнал да я обича, тя беше в разцвета на четиридесетте, а той тъкмо навършваше тридесет. Казваше се Сара Нориега и в младостта си бе изживяла петнадесетминутна слава, спечелвайки един конкурс с книга стихове за любовта на бедните, която така и не бе публикувана. Беше учителка по Поведение в обществото в едно държавно училище и живееше от заплатата си в къща под наем на оживената Алея на годениците в стария Гетсимански квартал. Имала беше няколко случайни любовници, но никой от тях с намерения за брак, защото мъж от нейната среда и време трудно би се венчал за жена, с която вече е спал. А и тя повече не хранеше тази илюзия, след като първият й официален годеник, когото бе обичала с почти безумна страст на осемнадесет години, се бе отказал от дадената дума една седмица преди датата на сватбата и я бе оставил с ореола на подиграна годеница. Или на употребена мома, както се казваше тогава. И все пак първият й опит, колкото и да беше жесток и краткотраен, не бе оставил у нея никаква горчивина, а светлото убеждение, че дали с брак или без брак, дали без бог или без закон, но не си струваше да се живее, ако нямаш мъж в леглото, Флорентино Ариса най-много харесваше у нея това, че докато се любеше, трябваше да смуче биберон, за да достигне върховно блаженство. Сдобиха се с цял наниз биберони с всевъзможните размери, форми и цветове, които се намериха на пазара, и Сара Нориега ги окачваше по горната табла на леглото, за да са й подръка в належащите мигове.
Въпреки че и тя беше свободна колкото него и сигурно не би имала нищо против връзката им Да стане явна, Флорентино Ариса още от самото начало я обяви за тайна. Той се вмъкваше през черния вход почти винаги късно нощем и се измъкваше на пръсти преди съмнало. И той, и тя съзнаваха, че в къща като нейната, тъй гъсто населена с наематели, няма начин съседите да не знаят много повече, отколкото показваха. Но макар да беше чиста формалност, Флорентино Ариса я спазваше, защото си беше такъв и такъв щеше да бъде с всички жени до края на живота си. Никога не допусна грешка нито с нея, нито с която и да било друга, никога не се държа нечестно. Така беше: само веднъж бе оставил компрометираща следа, тоест писмена улика, и това за малко да му струва живота. Истината е, че винаги се държеше, сякаш е вечният съпруг на Фермина Даса, неверен, но изключително привързан съпруг, който непрестанно се бори да се освободи от своето робство, но без да й причини огорчението на предателството.