Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Тази затвореност не можеше да не бъде изтълкувана двусмислено. Самата Трансито Ариса умря убедена, че синът й, заченат с любов и отгледан за любов, е имунизиран срещу всякаква форма на любовта след сполетялото го на млади години нещастие. Обаче мнозина от обкръжението му, не тъй доброжелателни, които познаваха тайнствения му характер и слабостта му към мистични облекла и особени одеколони, го подозираха, че е имунизиран не срещу любовта, а само срещу жените. Флорентино Ариса знаеше това мнение, но никога нищо не направи, за да го опровергае. Включително пред Сара Нориега. Подобно на останалите безброй жени, които той бе обичал, дори на тези, които го правеха с него само за удоволствие, без да го обичат, тя го възприемаше такъв, какъвто беше всъщност: мъж за развлечение.
Накрая той започна да се появява в дома й по всяко време и особено неделя сутрин, когато беше най-спокойно. Тя зарязваше каквото и да правеше и се посвещаваше най-усърдно да го направи щастлив в огромното накичено легло, готово винаги да го приеме, в което никога не допускаше литургични церемонии. Флорентино Ариса се чудеше как може една мома без минало да познава така добре мъжа и как успяваше да си служи с тялото си на делфин тъй леко и нежно, сякаш се движи под вода. За свое оправдание тя казваше, че любовта е преди всичко природен талант. Твърдеше: „Човек или се ражда научен, или никога не се научава.“ Флорентино Ариса умираше от ревност към миналото й при мисълта, че май беше хойкала много повече, отколкото си даваше вид, но трябваше да го преглътне, защото и той беше казал, както казваше на всички, че тя била единствената му любовница. Между многото други неща, които не му харесваха особено, трябваше да се примири и с присъствието в леглото на освирепялата котка, на която Сара Нориега бинтоваше лапите, за да не ги одере живи, докато се любеха.
Заедно с това тя еднакво обичаше да лудува до изнемога в леглото и да посвещава любовната си треска на култа към поезията. Не само имаше удивителна памет за сантименталните стихотворения от нейното време, които се продаваха в брошури по две сентавос из улиците, но често закачаше с карфички по стените най-любимите си стихотворения, за да си ги чете на глас, когато й хрумнеше. Подготвила бе вариант на лекциите си по Поведение в обществото в единадесетстъпни двустишия по подобие на стихчетата по правопис, но не получи официално одобрение. Декламаторските й изблици понякога стигаха дотам, че някой път продължаваше да рецитира с пълен глас и докато се любеха, та Флорентино Ариса трябваше насила да й натика биберона в устата, както се прави с бебетата, за да престанат да реват.
В разгара на връзката им Флорентино Ариса се запита кое от двете състояния е любовта — дали в разбушуваното легло или в кротките неделни следобеди, — а Сара Нориега го успокои с простото твърдение, че всичко, което вършат голи, е любов. Каза: „Любов на душата от кръста нагоре и любов на тялото от кръста надолу.“ Това определение й се стори чудесна идея за едно стихотворение за разделената любов, което написаха заедно и тя го представи на петия литературен конкурс, уверена, че никой дотогава не е участвувал с толкова оригинално произведение. Но пак загуби.
Докато Флорентино Ариса я изпращаше до тях, тя не можеше да сдържи яростта си. Без да може да си обясни защо, тя бе сигурна, че книгата й не е наградена поради интрига срещу нея, заплетена от Фермина Даса. Флорентино Ариса не й обърна внимание.
След връчването на наградите той бе изпаднал в мрачно настроение, защото не бе виждал отдавна Фермина Даса и нея вечер му се стори, че тя силно се е променила: от пръв поглед личеше, че е майка. Това не беше ново за него — знаеше, че синът й вече ходи на училище. Но никога майчинството й не бе изпъквало както тази вечер: не само в закръглената й талия и леко полюшващата се походка, но най-вече в скритите рифове в гласа й, с който прочете имената на наградените.
За да потвърди спомените си, той отново запрелисти албумите от литературните конкурси, докато Сара Нориега приготвяше нещо за ядене. Видя фотографиите от списания, пожълтелите пощенски картички, от ония, дето се продаваха за спомен при порталите, и доби чувството, че прави призрачен преглед на заблудите в собствения си живот. Досега го бе крепяла илюзията, че всичко, което отминава, е светът — отминаваха обичаите, модата — всичко освен нея. Но тази вечер за пръв път осъзна, че минаваше и животът на Фермина Даса, и неговият собствен живот, а той през това време не правеше нищо друго, освен да чака. Никога и с никого не бе говорил за нея, защото знаеше, че е неспособен да произнесе името й, без да побелеят устните му. Но тази вечер, докато прелистваше албумите, както в толкова други лениви неделни часове, Сара Нориега направи едно от онези случайни попадения, които смразяват кръвта.