Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— По-дълго, отколкото ако Рат ни намери — избухна Мърсър, но веднага потисна раздразнението си. Трябваше да си напомни колко далеч са оцелелите от нормалния си живот. Той се вторачи в лицата на останалите и видя страх в очите им. — Съжалявам. Никой от нас не заслужава това, което се случва, но все пак сме заедно в тази бъркотия. Успяхме да издържим дотук и смятам, че знам къде ще бъдем в безопасност.
— Къде?
— Зависи какво ще намери Аника в дневника — отговори Мърсър. — Ясно е, че историята за научна експедиция на „Геопроучвания“ служи само за прикритие. Те и онези, които стоят зад тях, са в Гренландия, за да намерят съкровището. За да си спестят хиляди часове работа, нацистите са разширили съществуваща пещера за склада си, вместо да изкопаят нова галерия. От опит знам, че ако в един район има една пещера, значи има и други. Може да се скрием в някоя от тях, далеч от пещерата, която са използвали нацистите, докато Рат и веселата му дружина си заминат или сателитният ни телефон отново започне да работи.
— Звучи разумно. — Айра погледна другите, за да види дали са съгласни.
— Според теб на какво разстояние сме от пещерата? — разтревожено попита Ервин.
— На около трийсет километра — отговори Мърсър и в същия миг осъзна нещо, което бе пропуснал. Разстоянията на картата, която бе открил в Кемп Декейд, бяха написани в метричната система. Американски пилот би използвал сухопътни или морски мили. Той поклати глава в упрек към себе си. Би трябвало веднага да забележи несъответствието. Вече бе изчислил отклонението в показанията на компаса. Отиването му до С-97 показваше, че им предстои труден преход.
— Можеш ли да ни заведеш дотам? — попита Хилда.
— Не. — Мърсър нямаше да рискува живота им, като се преструва, че знае всички отговори. — Но Аника има опит в подобни условия. Вярвам, че може да ни заведе на безопасно място.
— Имаме проблем. — Аника вдигна глава от дневника на Ото Шрьодер. Очите я заболяха от четенето на слабата светлина. — Още не съм прочела всичко, но попаднах на нещо, което ще направи плана ти неосъществим.
— Какъв е проблемът?
— Ото Шрьодер е бил военен инженер в германската армия. Преди това е учил за минен инженер. През 1943 година е бил изпратен в Гренландия като участник в Проекта Пандора, за да помогне да разширят мрежата от пещери, открита под глетчер. Всички са били командировани лично от самия Хитлер. Шрьодер така и не разбрал какъв е бил резултатът от работата му, защото два месеца след началото на операцията е бил затрупан от свлачище и се наложило да го евакуират. В дневника си той пише, че в копаенето са участвали хиляда евреи и цигани роби и мащабът на работата се разширявал. Всеки ден умирали средно по десетина от тях.
Цифрата беше потресаваща. Мърсър бе запознат с практиката в мините и отлично си представяше неописуемо жестоките условия, при които бяха работили онези хора.
— Главната задача на Шрьодер преди да започне изко-паването на тунела била да прокара вентилационна шахта до повърхността през лед с дебелина хиляда фута — продължи Аника.
— Чакай малко. — В думите й нямаше логика и Мърсър реши, че тя е прочела погрешно. — Сигурна ли си, че първо е трябвало да изкопае вентилационна шахта? Това означава, че са започнали под земята и са копали нагоре.
— Точно това е проблемът — отговори Аника. — Пещерата се намира под планина в края на фиорд и дотам може да се стигне само с подводница. След като завърши вентилационната шахта, Шрьодер трябвало да направи Док за подводници и да разшири пещерата, за да има място за спални помещения и работни пространства.
— По дяволите! — изруга Мърсър. — Рат търси вентилационната шахта.
Аника кимна.
— Това означава, че няма други пещери, където да се скрием.
— Не сме обсъдили и един друг въпрос. — Айра погледна многозначително Мърсър. — Не ви казахме, че трупът който намерихме в Кемп Декейд, е радиоактивен. Човекът може да е бил облъчен в С-97, когато е взел пилотското яке на Дилейни. Мърсър и аз отхвърлихме идеята че американските военни са оставили ядрени материали.
— Проверих самолета — прекъсна го Мърсър. — Показанията бяха същите като в Кемп Декейд. С-97 не е източникът.
— Това означава, че радиацията е дошла от пещерата, към която ще тръгнем — заключи Айра. — Щом гайгеровият брояч я отчита след петдесет години, онова, което е там долу, трябва да е по-горещо от ада.