Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Което се е разбило тук?
— Да. — Ервин смаза гърлото си с още една глътка бренди. — Нацистите научили от Кулик за липсващата икона и изпратили в Русия екип от специалните части, за да я откраднат и да приберат на сигурно място тетрадките му от Сталинград, където били записани координатите на мястото на падането на последното парче от Юмрука на Сатаната.
Черните очи на Аника заблестяха от същата страст, която бе заразила дядо й.
— След това стартирали проекта Пандора, използвайки заграбено злато, за да построят хранилища за радиоактивните материали, които открили. И щом намерили парчетата от метеорита, изпратили Ото Шрьодер да ги изкопае от леда.
Ервин кимна и почисти очилата си.
— По онова време съюзниците извършвали редовни полети над Гренландия във въздушни конвои, пренасяйки товари за Англия.
— „Изчезналата ескадрила“, за която сме си говорили, е била един от онези полети — добави Мърсър.
— Да. Радиоактивната топлина, излъчвана от фрагментите, разтопявала скалите под тях и те пропадали. Заради онези полети германците не можели да рискуват да копаят тунели до тях от повърхността, затова дошли откъм морето с подводници и намерили пещера под глетчър на пет мили от мястото, където паднал метеоритът. Смятали да използват пещерата като временна база, като изкопаят дълъг тунел в леда и скалите, за да стигат до парчетата. — Ервин погледна Аника, която още държеше дневника отворен на коленете си. — Не е необходимо да довършваш дневника на Шрьодер. Аз съм го чел. Те са завършили вентилационната шахта и пристана за подводниците и започнали да копаят тунела към тайното хранилище, когато Шрьодер е бил ранен. Той не Знае какво се е случило след това.
— А ти знаеш ли? — попита Марти.
— Никой не знае, освен горкия роб, когото Мърсър е намерил в Кемп Декейд.
Нещо в думите на Пул бе поразило Аника. Челото й беше намръщено, а тънките вежди свъсени. Тонът й беше обвинителен.
— Кога прочете дневника на Шрьодер? Ервин обидено отмести поглед встрани.
— Скоро след като ти отиде да разговаряш с него — уклончиво отговори той.
— Колко скоро? — Гневът й нарасна, защото беше сигурна какъв е отговорът.
— Намерихме го в дома му, след като прогонихме Рат и неонацистките му главорези.
Аника избухна.
— Снайперистите са били твои хора? Негодник! Бил си там през цялото време и си гледал как Шрьодер умира. Допуснал си да прострелят и мен. — И после всичко останало й се изясни. — Ти си нагласил цялата история — с мен и дядо ми. Проклето копеле!
Тя скочи от мястото си и щеше да стигне до Пул, но се спъна в спалния си чувал и падна. Мърсър се хвърли, прикова я към пода и хвана ръцете й над главата, за да не мърда. Аника беше много по-ниска от него и четиридесет килограма по-слаба, но за няколко отчаяни секунди той се уплаши, че ще го надвие. Яростта й даваше сили и Аника приличаше на разярен звяр.
— Престани, Аника! — каза Мърсър и стисна зъби, когато тя го ухапа по рамото.
Аника измъкна едната си ръка и посегна към очите му. Пръстите й се бяха изкривили като на хищник. Той се наведе и разбра, че тя посяга да издере кожата на лицето му. И в следващия миг всичко свърши. Аника се отпусна неподвижно. Мърсър отвори очи, озадачен какво я е успокоило. Готвачката Хилда се бе навела над тях и масажираше юмрука си. Тя каза нещо през рамо.
— Знаела, че никога няма да удариш жена, затова го сторила вместо теб — преведе Ервин.
Хилда се усмихна гордо на Мърсър и му намигна.
— Danke — каза той и погледна Аника. Под лявото й око вече личеше синина, но иначе нямаше нищо сериозно. Той я пренесе на мястото й, закопча предпазния й колан, за да не го нападне отново, когато се свести, и се вторачи в Ервин. — Знаеш ли, Аника има право. Ти наистина си мръсен негодник. Какво ти дава правото да въвличаш невинни хора в борбата си?