Проклятието на Пандора

— Игор трябва да е знаел за тайния нацистки склад и е отишъл в Кемп Декейд, защото е подозирал, че умрелият човек е дошъл от пещерата. Някой от „Геопроучвания“ е знаел какво търси Булгарин и го е убил, за да запази това в тайна.

Ервин не реагира. Той вероятно се бе досетил, че „инцидентът“ с Игор всъщност е умишлено убийство. Унесът му през последните няколко дни може би се дължеше на страха, че той ще бъде следващият заради приятелството си с руснака.

— Знаеш ли кой го е убил? — обърна се Айра към Мърсър.

— Тъй като Игор е ударен в тила, убиецът трябва да е бил някой, когото не е подозирал, и е стоял с гръб към него. Освен това е бил достатъчно силен, за да повали най-едрия мъж в лагера. И накрая убиецът е издърпал трупа от офицерските помещения и го е изоставил, когато е стигнал до първото голямо препятствие. Това означава, че всъщност не е бил достатъчно силен, за да носи тялото.

— Звучи логично. Е, кой е бил?

— Единственият човек, който отговаря и на трите критерия, е Грета Шмид — каза Мърсър и останалите го погледнаха недоверчиво.

— Мисля, че Мърсър има право — след минута мълчание каза Ервин. — Ние с Игор смятахме, че „Геопроучвания“ не знаят кои сме и защо сме дошли в Гренландия, но все пак обсъдихме хората, с които трябва да внимаваме. Не допускахме, че Грета е замесена в това.

— Ервин, знаеш ли дали „Геопроучвания“ е филиал на компания на име „Кол“? — попита Аника. — Шрьодер споменава това име в дневника си като компанията, сключила договор да изкопае пещерата. Той е бил един от малцината военни експерти, изпратени да помогнат.

— „Кол“ купи „Геопроучвания“ миналата година, затова може да се крият зад научни проекти, докато осъществяват истинската си цел.

— Намирането на златото? — попита Марти. Ервин повтори думите на Шрьодер.

— Златото е само малка част от цялата работа.

— Какво са скрили германците?

— Нищо. Опитват се да намерят нещо, което не би трябвало да е на тази планета.

Мърсър разбра по-бързо от другите.

— Радиоактивен метеорит, паднал тук през 1943 година?

— Не съвсем — отговори Ервин. — По-голямата му част се е разбила в Русия през 1908 година.

Прозрението осени Мърсър и въпреки тежките преживявания и чувството за загуба той се развълнува. Говореха за една от най-големите научни загадки на XX век.

— Тунгуският. — В гласа му прозвуча потиснато страхопочитание.

— Да, доктор Мърсър. Нацистите са търсили парче от Тунгуския метеорит, който се е взривил над Сибир на 30 юни 1908 година.

— Как? Защо?

Пул огледа учудените лица на другите.

— За онези от вас, които не са запознати с тази история, искам да кажа, че експлозията на Тунгуския метеорит е останала загадка и до днес. Някои предполагат, че е било астероид, а други — комета или черна дупка. Трети дори мислят, че е било детонация на двигател на НЛО. Но всички са единодушни, че взривът е унищожил хиляди квадратни метра гора, макар че дърветата в епицентъра стоят като някои сгради в Хирошима след атомната бомба. Сеизмографите чак във Вашингтон са регистрирали ударната вълна, а силният блясък е бил видян в Копенхаген. Нещо повече, очевидци разказват, че част от обекта е продължила да лети на северозапад и всъщност дори е набрала височина след експлозията. За да отговоря на въпросите на Мърсър как и защо германците са търсили разпилелите се фрагменти, които свидетелите са видели, трябва да ви разкажа повече подробности. — Ервин прие бутилката бренди, която Айра му подаде. — Първата научна експедиция, която е търсила мястото, е организирана едва през 1927 година от човек на име Леонид Кулик. Той е бил пленен от германците и е умрял в затворнически лагер през 1942 година. По време на продължилите няколко седмици жестоки разпити Кулик е разкрил всичко, което е знаел за загадъчния взрив. След като научили истината за експлозията, германците не пожалили нищо, за да намерят записките му. Те пожертвали хиляди войници в една от най-отчаяните битки в цялата война само за да намерят няколко тетрадки. — Ервин Пул отново млъкна и се замисли. — Когато войната избухнала, Кулик бил изпратил тайните си открития на свой приятел в Сталинград.