Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Мърсър забеляза няколко недостатъка в тази теория, но не каза нищо. Той не беше планетарен геолог. Говореха за елемент, който дотогава не е виждан на земята и не е изследван от съвременната наука. Мърсър не знаеше какви фантастични елементи се въртят във вселената в опашките на междузвездните комети. На всеки няколко години учените, работещи с ускорители на частици, прибавяха нови елементи в края на периодичната таблица. Възможно беше метеоритът да е бил съставен от някой стабилен елемент, който все още не е открит.
— Да се върнем към историята — каза Ервин и групата отново се съсредоточи, макар че малцина разбираха или се интересуваха от физика. Те просто искаха да чуят края на разказа. — През 1912 година царица Александра изпратила най-доверения си емисар във Ванавара, най-близкият до експлозията град, за да разбере какво убива народа й. Човекът имал религиозно образование и бързо възприел идеята да затвори парчетата от метеорита в златни икони. Той изпратил екипи в гората, които да търсят още части от „Юмрука на Сатаната“, както го нарекъл.
— Да ме вземат дяволите! — възкликна Мърсър. — Това обяснява защо в Тунгуска област не е намерено нищо от метеорита. Някой е прибрал всички парчета, преди Ку-лик или по-късните експедиции да са стигнали дотам.
— Точно така — съгласи се Ервин. — Макар че имали предпазни сандъци, където да затварят парчетата от метеорита веднага щом ги открият, загинали още стотици хора, изпълнявайки тази задача. Свещеникът поръчал да му направят златно облекло, за да може да работи с пробите, уверявайки се, че камъните никога повече няма да причиняват смърт.
— Кой е бил онзи свещеник? — попита Айра.
— Григорий Ефимович Нових.
Аника Клайн беше толкова погълната от историята, че едва след няколко секунди осъзна, че името й е познато. Или поне по-популярното, с което беше известен този човек.
— Распутин!
— Да, Распутин е бил пратеникът на царицата. Той прекарал две години в Тунгуска област, търсейки парчета от метеорита. Когато се върнал в Санкт Петербург, отказал да каже какво е намерил. Първата световна война току-що била започнала и той се страхувал, че откритието му ще бъде използвано като оръжие. Дори когато германците за пръв път пуснали отровен газ в Болимов през януари 1915 година, Распутин не разкрил съществуването на загадъчния източник на смърт. През войната слуховете за откритието му се засилили и той разбрал, че е само въпрос на време да го изтезават, за да разкрие какво е убило селяните в Тунгуска област. Натискът върху него нараствал и Распутин основал братството на Юмрука на Сатаната заедно с неколцина доверени свещеници, които да продължат да пазят тайната след смъртта му. Убили го през декември 1916 година но не заради влиянието му върху царското семейство, както пише в учебниците по история, а защото не искал да каже на военните онова, което знаел.
— Тогава той не е бил психопат, както са смятали хората?
Ервин се усмихна мрачно.
— Е, бил е и такъв. Разказите за невъздържаността му са далеч по-меки от истината. Но членовете на братството смятали, че той може би е спасил човечеството от самоунищожителните му импулси.
— Как са замесени нацистите в това?
— Първата руска революция избухнала в Санкт Петербург няколко седмици след убийството на Распутин и онези, които знаели слуховете за Юмрука на Сатаната, били изпратени в изгнание или екзекутирани. Интересът към експлозията в Тунгуска област намалял. Братството скрило петдесетте икони с парчетата от метеорита в различни църкви и манастири в страната и ги премествало често, когато комунистическата власт конфискувала или разрушавала сградите. Членовете остарявали и били приемани нови. Леонид Кулик бил един от тях, първият, който не бил свещеник. Помолили го да стане член на братството, за да не разгласи аномалиите, които открил на мястото на експлозията, като например факта, че там са ходили и преди него.
— Колко души членуват в братството? — попита Мърсър. Подобно на останалите и той бе стигнал до извода, че Ервин Пул и Игор Булгарин са членове на това братство.
— Обикновено от шест до осем. Малкият брой ни помага да запазим анонимността си. Кулик е определил истинската същност на онова, което братството пази, и скоро след като Германия нападнала Съветския съюз, препоръчал иконите да бъдат унищожени. Той не искал светът да бъде изложен на този ужас. Тогава се знаело Много повече за радиацията и Кулик се страхувал, че Физиците могат да направят атомна бомба от фрагментите. Всички икони, с изключение на една, били бетонирани в сандъци и закарани навътре в морето, където били изхвърлени. Тъй като златото не корозира в солената вода иконите щели да останат там завинаги. По същото време Кулик изчислил траекторията на парчето от метеорит/ което очевидци видели да се издига през земната атмосфера и да изчезва. Следващата му цел била да намери това парче, за да не го открие друг. Но нацистите започнали светкавичния си удар срещу Съветския съюз. Кулик бил пленен преди последната икона да бъде изнесена от уединения манастир, където била скрита, и да бъде организирана експедиция, която да намери другото парче.